Испанският социалист и премиер Педро Санчес отново излезе да размахва пръст към света, сякаш е едновременно папа, съдия и водещ на вечерно токшоу. Този път човекът, който управлява Испания с коалиции, лепенки и молитви, решил да настоява ЕС да прекрати споразумението си с Израел.
Разбира се, защото когато в собствената ти държава има политически скандали, разделение и постоянни кризи, най-логичното решение е да спасиш Близкия изток от сцената в Андалусия.
Социалистът с месиански комплекс
Санчес обявил, че Израел нарушавал международното право и „не можел да бъде партньор на ЕС“. Изказано с тон на човек, който току-що е слязъл от планината със скрижалите.
Любопитен детайл: говорим за лидер, който превърна испанската политика в лаборатория за идеологически експерименти, а парламентарното оцеляване – в цирково изкуство. Но когато стане дума за чужди държави, Педро внезапно се превръща в строг учител по етика.
Това е класическият модел на европейския салонен социалист: у дома хаос, навън нравоучения.
Андалусия чака решения, но получи спектакъл
На митинг в Андалусия Санчес решил да громи Израел. Защото защо да говориш за инфлация, безработица, жилищна криза или миграционен натиск, когато можеш да играеш ролята на глобален спасител?
Испанците вероятно се чудят дали премиерът им управлява Мадрид или кандидатства за генерален секретар на вселенската добродетел.
Лунатикът на дипломатически автопилот
Нетаняху реагира остро и обвини Мадрид във враждебност и лицемерие. Трудно е да го обориш, когато Санчес системно използва външната политика като вътрешнопартиен декор.
Педро действа като човек, който посред нощ е прочел няколко лозунга, събудил се вдъхновен и решил сутринта да пренареди международните отношения.
Проблемът е, че дипломацията не е студентски протест с кафе в ръка.
Европа има нужда от държавници, не от позьори
ЕС има достатъчно кризи, за да не слуша поредния морален монолог на политик, който се държи като инфлуенсър с държавен автомобил. Санчес иска да изглежда велик на световната сцена, докато вкъщи все по-често прилича на човек, изгубил сценария.
Педро Санчес не е лидер на нов морален ред. Той е просто поредният самовлюбен социалист, убеден че аплодисментите на партийния митинг са равни на историческа мисия.
Винаги сме твърдели, че социализъмът не е идеология, а ментално разстройство и Педро Санчес е идеалния пример за това.
