Когато си под санкции и пазарите ти се свиват, изборът е прост: или сваляш цената, или сваляш очи. Русия и Иран очевидно са избрали първото и в момента водят ценова война за единствения купувач, който не задава твърде много въпроси: Китай.
Колко струва отчаянието?
Руският сорт Urals вече се предлага в китайските пристанища с отстъпка от 12 долара спрямо Brent. През януари намалението беше „само“ 10 долара. В руските пристанища положението е още по-показателно – барелите се товарят по 41–43 долара, което означава почти 30 долара под Brent. Това не е търговска стратегия, това е разпродажба тип „всичко трябва да изчезне“.
Техеран също не стои със скръстени ръце. Иранците увеличиха отстъпката до 11 долара за барел – спрямо 8–9 долара в края на миналата година. Разликата е минимална, но на пазар, където всеки долар има значение, именно този долар решава кой ще натовари танкерите.
Кой печели засега?
Засега Москва. Среднодневните доставки на руски петрол към китайските пристанища в първата половина на февруари достигат 2,09 млн. барела – около 20% повече спрямо януари и с 50% над нивата от декември. Иранските обеми се задържат около 1,2 млн. барела дневно, но това е с 12% по-малко спрямо същия период на миналата година.
С други думи – руснаците временно изпреварват, защото свалят повече. Пазарната логика е безмилостна: когато си токсичен за половината свят, цената става единственият ти аргумент.
А Китай – безкрайна гъба ли е?
Не съвсем. Купувачите на тези „санкционни барели“ са основно независимите китайски рафинерии – т.нар. „чайници“, които традиционно преработват това, от което други се отказват. Но те държат едва около една четвърт от рафиниращите мощности на страната и работят с държавни квоти за внос. Капацитетът им не е бездънен.
Големите държавни компании в Китай избягват иранския петрол, а напоследък все по-предпазливо гледат и към руския. Резултатът? Натрупване на барели – както по складовете на сушата, така и по морето.
В момента около 140 млн. барела руски петрол се намират в танкери, използвани като плаващи складове. Това е с около 65% повече спрямо края на август, когато САЩ натиснаха Индия да ограничи покупките си от Москва.
Индия се отдръпва – и сметката става по-скъпа
Индия продължава да свива вноса на руски петрол. Според прогнози доставките може да паднат до 600 000 барела дневно – спад от около 40% спрямо предходните нива. За Кремъл това означава едно: още повече зависимост от китайските рафинерии и още по-дълбоки отстъпки.
И така, картината е ясна. Двама санкционирани износители се надпреварват кой ще предложи по-голямо намаление на един внимателен, прагматичен и отлично информиран купувач. Китай не просто купува евтино – той диктува условията.
А когато единственият ти реален клиент знае, че нямаш алтернатива, пазарът вече не е пазар. Той е разпродажба под натиск.
