Доналд Тръмп отново се върна към любимата си тема — иранския нефт. В интервю за ABC News американският президент обясни с обезоръжаваща простота икономическата логика зад бъдещото следвоенно устройство на Иран: САЩ ще помогнат за възстановяването на страната, а в замяна ще получат… половината от нефта ѝ.
„Някой трябва да строи цялата тази инфраструктура — мостовете, електроцентралите и всичко останало. Това ще струва трилион долара, може би повече. Затова най-вероятно ние ще им помогнем да възстановят всичко“, обясни Тръмп с тона на човек, който именно е измислил концепцията за взаимноизгодна сделка.
„Планът Маршал“ — но с едно уточнение
Когато журналистът предложи паралел с Плана Маршал — американската програма за възстановяване на Европа след Втората световна война — Тръмп охотно прие сравнението, но веднага го допълни с ключова подробност: „Да, но ние ще получим половината от техния нефт.“
Историците на следвоенната дипломация несъмнено ще отбележат, че оригиналният план Маршал не е включвал подобна клауза по отношение на Германия или Франция, но Тръмп явно смята, че е намерил начин да го подобри.
Това не е първото му изявление от този род. В края на март той заяви, че възнамерява да „завладее нефта в Иран“ и да контролира износа му — по модела на Венецуела след принудителното отстраняване на Николас Мадуро. В интервю за Financial Times Тръмп беше още по-директен: „Честно казано, най-много ми харесва вариантът да завладея иранския нефт, но някои глупави хора в САЩ питат: „Защо го правите?“ Те обаче са глупави хора.“
Иранският нефт — примамлива, но не съвсем свободна плячка
Не е трудно да се разбере защо Тръмп е така увлечен от тази идея. Иран е третата страна в света по доказани нефтени резерви и сред световните лидери по добив. Въпросът е само — дали Техеран ще се съгласи.
Иранският нефтен износ вече е под сериозен натиск заради блокадата на Ормузкия проток, но властите в Ислямската „република“ ще отхвърлят всяка сделка, която предвижда прехвърляне на контрол над петролните им ресурси към Вашингтон — колкото и щедро да звучи офертата за „помощ при възстановяването“. Анализаторите на изданието The New Republic са категорични: Иран ще настоява за средства за реконструкция в рамките на евентуално мирно споразумение, но условие за американско съсобственичество над нефта просто няма да бъде прието.
Само вътрешната политика спира Тръмп?
Интересното е какво, по собствените му думи, го възпира. В началото на април президентът признa, че лично той би „взел и задържал иранския нефт, защото това би донесло купища пари“ — ако можеше. Не го правел единствено защото американското общество е уморено от войни и иска войниците да се върнат вкъщи.
С други думи: не международното право, не суверенитетът, не дипломатическите норми — а общественото настроение у дома е единственото, което го спира.
Дали обаче иранците ще оценят тази сдържаност?
Засега преговорите между Вашингтон и Техеран продължават, а иранската страна официално не е коментирала „нефтената оферта“ на Тръмп.
