Разстоянието между позициите на Доналд Тръмп и Иран изглежда толкова голямо, че дори часовникът не иска да участва в тази надпревара. Според информация на The Wall Street Journal, шансът за сделка до поставения краен срок – вторник, 20:00 ч. (сряда 3:00 българско време) – клони към нула.
Американският президент вече даде да се разбере какво следва при провал: нова серия удари по иранска инфраструктура – мостове, електроцентрали и каквото още е останало незасегнато от предишните „предупреждения“. Част от операцията с внушителното име „Епична ярост“, което звучи като филм, но с доста по-малко пуканки и повече последствия.
Има ли изобщо шанс за сделка?
Отговорът, поне засега, е по-скоро „не“. Американски представители признават, че преговарящите са песимистично настроени. Основната спънка е искането Иран да отвори отново Ормузкия проток – нещо, което Техеран очевидно възприема като разменна монета, а не като жест на добра воля.
В същото време от иранска страна също не звучат особено доверчиво. Очакванията им са, че дори при напредък в разговорите, САЩ и Израел ще продължат да нанасят удари по ключови фигури и цели. С други думи – „преговаряме, но не спираме да стреляме“.
Ултиматум или политически театър?
Любопитното е, че самият Тръмп не изглежда напълно убеден, че сделка ще има. Според източници, той вече подготвя варианти за мащабни въздушни удари, ако часовникът удари 20:00 без резултат.
И все пак – това не е първият подобен краен срок. Президентът вече е показвал склонност да „разтяга времето“, когато ситуацията го изисква. Така че драмата може да се окаже с продължение, независимо от текущия финален сигнал.
Защо Иран не отстъпва?
От гледна точка на Техеран ситуацията не е просто дипломатически спор, а въпрос на оцеляване. Режимът вижда в контрола над Ормузкия проток силен коз – инструмент за натиск върху глобалната икономика чрез енергийни доставки.
В същото време американската страна също не е в комфортна позиция. Продължаващите военни действия носят рискове – както стратегически, така и вътрешнополитически. Растящите цени на горивата вече започват да тежат на обещанията, дадени пред избирателите. Остава непонятно защо САЩ не налагат блокада над Иран и се получава нелепата ситуация, в която той изнася спокойно нефт, до като всички останали страни от Персийския залив са блокирани. Това противоречи на всякаква форма на разум. След като Иран блокира протока, самият той трябваше да е херметически запечатан по въздух, суша и море, до като не се върне към вменяемо поведение. А всеки ден, в който протокът е затворен по вина на Иран, да увеличава с много цената, която ще плаща персийската империя. САЩ трябваше най-малкото да са включили условието, след капитулацията на Иран, той да изплати всички загуби и щети, които страните от Персийския залив са понесли, заради обстрелите и блокирането на протока.
Какво следва – удар или отстъпка?
Светът е в режим на изчакване. Ако няма сделка, вероятността от нова ескалация е висока. Ако има – тя ще бъде постигната с цената на компромиси, които засега никой не иска да направи.
И както често се случва в подобни ситуации – всички говорят за мир, но се подготвят за точно обратното.
