Напрежението около крехкото примирие между Иран и САЩ бързо се превърна в класически пример за международна комуникация „развален телефон“. Основният спор: бил ли е Ливан част от сделката или не?
Краткият отговор: зависи кого питате.
Ливан вътре ли е в сделката… или само в нечии фантазии?
От иранска страна твърденията звучат категорично. Според представители на режима, включително председателя на парламента Мохамад Багер Галибаф, прекратяването на атаките срещу Ливан е било „първата точка“ в предложението на Техеран.
Само че има малък детайл – в официално публикуваните версии на същото предложение подобен текст липсва. Което поставя под въпрос дали става дума за реална договорка… или за налудничаво тълкуване постфактум.
От другата страна, Доналд Тръмп е пределно ясен: Ливан никога не е бил част от примирието. Причината? Дейността на Хизбула, която според Вашингтон представлява отделен конфликт.
С други думи – „има примирие, но не и за всички“. Почти като промоция с дребен шрифт.
А защо тогава някои твърдят обратното?
Интересното е, че Шехбаз Шариф, чиято страна (Пакистан) посредничи за споразумението, първоначално заявява, че Ливан е включен. Това допълнително обърква ситуацията и създава усещането за дипломатически импровизации в движение.
Междувременно Джей Ди Ванс се опитва да изглади напрежението с по-мек тон, говорейки за „легитимно недоразумение“. Преведено на по-човешки език: „ние едно казваме, те друго разбират“.
Само че подобни „недоразумения“ струват скъпо – не в думи, а в човешки животи.
Кой плаща цената на това объркване?
Докато дипломатите спорят какво точно са имали предвид, Израел нанася най-мащабните си удари по Ливан от началото на конфликта с Хизбула.
Резултатът е повече от 200 убити терористи и над 1000 ранени – числа, които ясно показват колко „теоретичен“ е спорът за обхвата на примирието.
В крайна сметка ситуацията изглежда така:
едните твърдят, че има сделка, другите – че няма такава точка, а реалността на терен изобщо не се интересува от формулировките.
По всичко личи, че терористите от Хизбула ще останат бездомни, а както са ненавиждани от останалата част от ливанското общество, едва ли ще имат шанс за оцеляване. Не могат да бягат и в Сирия, защото и там си заработиха нечовешка ненавист, избивайки над десетилетие сирийския народ за касапина Башар Ал Асад.
