Само два часа преди крайния си ултиматум, Доналд Тръмп направи рязък завой – от апокалиптични закани към… двуседмично примирие с Иран. Да, същият този „цяла цивилизация ще загине тази вечер“ беше заменен от „двустранно прекратяване на огъня“. Политиката понякога прилича на лошо написан сценарий, но за съжаление актьорите са реални, а последствията – още повече.
Споразумението идва с условие: Ормузки проток да бъде отворен отново. Не е дребен детайл – през него минава около една пета от световния петрол. С други думи, ако протокът „кашля“, глобалната икономика вдига температура.
Как стигнахме дотук – с ултиматуми или с импровизация?
Само часове по-рано тонът беше съвсем различен. Заплахи за удари по цивилна инфраструктура, крайни срокове и драматични изявления. След това – примирие, което според Тръмп идва след „постигане и надминаване на всички военни цели“. Ако това е победа, тя определено има доста гъвкава дефиниция.
От иранска страна е представено предложение от 10 точки, което според Вашингтон може да послужи като основа за по-дългосрочно споразумение. Оптимизмът обаче тук е като временната отстъпка в разпродажба – изглежда добре, но винаги има уловка.
Примирието на хартия, ракетите в реалността?
Докато думите за „мир“ още ехтяха, нощта донесе съвсем различна картина. Иран изстреля ракети към държави от Персийския залив, включително Катар. В столицата Доха бяха чути експлозии, а отломки от прехванати ракети раниха четирима души, включително дете.
Сходна ситуация имаше и в Саудитска Арабия, където бяха прихванати пет балистични ракети, както и в Обединени арабски емирства, които съобщиха за атаки с дронове и ракети. Явно „прекратяване на огъня“ има различни значения в различни часови пояси.
Две седмици спокойствие – или просто пауза за презареждане?
На теория, тези 14 дни трябва да доведат до „окончателно споразумение“. На практика – това е временно замразяване на напрежение, което продължава да кипи под повърхността.
Истинският въпрос не е дали има примирие. А дали някой изобщо вярва, че то ще издържи достатъчно дълго, за да се превърне в нещо повече от дипломатическа почивка.
