След четри години „всичко върви по план“, Кремъл внезапно откри финала
Владимир Путин обяви, че конфликтът в Украйна „идва към своя край“. Което в превод от кремълски означава: „След четири години, стотици хиляди жертви, срината икономика и армия, която още се бори за едни и същи градове, може би е време да обявим някаква уж победа и да се приберем.“
Изказването дойде след най-мижавия парад на 9 май от години насам – събитие, което някога демонстрираше имперска мощ, а днес прилича повече на ретро изложение с повишена нервност и липсващи гости.
Путин уверено заяви, че „въпросът върви към приключване“. Да, защото когато една „тридневна специална операция“ навлезе в петата си година, явно вече започваш да усещаш финалните надписи.
Победа ли е, ако още не можеш да превземеш Донбас?
Руската армия все още не контролира напълно Донбас – основната обявена цел още от началото на инвазията. Вместо това фронтът е заседнал около украински укрепени градове, а Русия продължава да хвърля хора, техника и милиарди в месомелачката.
Но в Кремъл явно работят по нова дефиниция за успех. Нещо от рода на:
„Не превзехме каквото искахме, но и не избягахме напълно. Следователно — историческа победа.“
Междувременно отношенията на Москва с Европа са на най-ниската си точка от времената, когато хората строяха бункери в дворовете си и гледаха подозрително всеки, който кашля на руски.
Путин иска преговори… но с удобни хора
На въпрос дали би разговарял с европейците, Путин носталгично посочи бившия германски канцлер Герхард Шрьодер като „предпочитан“ партньор. Разбираемо — Шрьодер е един от малкото западни политици, които успяха да превърнат „Газпром“ в лична житейска философия.
Кремъл също така обясни, че Европа трябвало първа да възстанови контактите, защото именно европейците ги прекъснали след нахлуването в Украйна. Логиката е желязна: чупиш вратата на съседа, а после се обиждаш, че не те кани на кафе.
А Зеленски?
Путин заяви, че среща със Зеленски е възможна, но едва след подписване на трайно мирно споразумение. Което е дипломатическият еквивалент на:
„Ще говорим, когато вече няма какво да се обсъжда.“
Междувременно реалността остава доста по-малко тържествена от кремълските речи — разрушени украински градове, изтощена руска икономика и все по-видима умора дори сред онези, които години наред обясняваха как Русия „всъщност печели“.
Оказва се, че когато „втората армия на третият свят“ воюва достатъчно дълго, накрая започва да празнува самия факт, че конфликтът може би някога ще свърши.
