Докато Кремъл обяснява как едва ли не бил „отворен за мир“, самата Москва прилича на човек, който отчаяно моли съседите да не му вдигат шум точно в деня, когато е поканил гости. Само че тук „гостите“ са чужди лидери, а „шумът“ — украински дронове над Червения площад.
Володимир Зеленски удари директно по най-болното място на Кремъл — показната фасада. Според него Владимир Путин „бяга по столиците на света“ и моли за пауза около 9 май, вместо да говори за истинско прекратяване на войната. И трудно може да се каже, че аргументът му е лишен от логика: когато искаш мир за 48 часа, но не и след това, изглежда по-скоро пазиш парада, не хората.
Мир или охрана за Червения площад?
Кремъл предложи временно примирие около честванията за 9 май, а руското министерство на отбраната дори обяви едностранно „прекратяване на огъня“. В същото време обаче продължиха атаките, а Москва побърза да заплашва Киев с ракетни удари, ако „тишината“ бъде нарушена. Тоест: „Ние сме за мир, но ако не приемете нашия мир, ще ви бомбардираме“. Дипломация по руски образец — с привкус на изтекъл съветски бензин.
От украинска страна Михаил Подоляк заяви, че официални предложения за примирие реално не са постъпвали, а Киев е предложил прекратяване на огъня още от 6 май. Идеята била проста: ако наистина искате пауза, нека тя започне веднага. Но явно проблемът не е бил войната, а графикът на военния парад.
Парад без техника, но с много нерви
Тази година парадът в Москва ще мине без традиционната тежка военна техника — нещо, което не се беше случвало от 2007 г. И тук Зеленски не пропусна да завърти ножа: според него украинските дронове можели „да прелетят на парада“ вместо руските танкове.
Иронията е почти болезнена. Държава, която години наред демонстрираше „втората армия в света“, вече организира празник под тревожния поглед към небето и с отчаяно желание никой да не разваля телевизионната картинка.
Кремъл и голямата паника от неудобния момент
Най-неприятното за Москва не е дори самата заплаха от украински удари. Проблемът е символиката. За Кремъл 9 май е не просто дата, а политическа религия, витрина на мощта и опит да се поддържа митът за непоклатимата държава. И когато се налага да молиш за „временна тишина“, за да мине всичко спокойно, това вече не изглежда като увереност. Изглежда като паника, облечена в маршова музика.
А когато една ядрена сила започне да преговаря основно за безопасността на собствения си парад, светът разбира нещо много просто: явно и в Кремъл вече не вярват особено в образа, който продават по телевизията.
Една армия може да организира парад. Но само сигурна държава не се страхува какво ще прелети над него.
