Само година след триумфалното си завръщане в Белия дом Доналд Тръмп вече удря първия сериозен политически бетонен бордюр. Одобрението към президента на САЩ падна до 38% – рекордно дъно за втория му мандат, показва последният съвместен сондаж на Reuters и Ipsos. В средата на януари рейтингът беше 41%, но явно в Америка има неща, които падат по-бързо и от обещанията в предизборна кампания.
Причината е класическа по Тръмп: имиграцията. Или по-точно – как се прилага политиката „твърда ръка“, когато ръката започне да стиска спусъка прекалено често.
ICE – когато „строго“ се превърне в „твърде много“
Само 39% от американците одобряват имиграционната политика на президента, докато 53% са против. Още по-показателно: 58% от анкетираните смятат, че агентите на ICE са „прекалили“. Само 12% искат още по-голяма твърдост, а една четвърт смятат, че сегашният подход е „достатъчно адекватен“. Превод от социологически: Тръмп губи дори част от хората, които по принцип обичат думите „ред“, „граница“ и „депортация“.
Този срив не идва от абстрактни спорове в студиа, а от реални куршуми по улиците на Миннеаполис.
Миннеаполис – градът, в който телефонът стана „оръжие“
В началото на януари агент на ICE застреля 37-годишната гражданка на САЩ Рене Никъл Гуд по време на рейд. Федералната версия – „самоотбрана“. Версията на кмета Джейкъб Фрей – „пълни глупости“, придружена с не особено дипломатичното „махайте се по дяволите“.
Две седмици по-късно – нов случай. 37-годишният медбрат Алекс Джефри Прети е застрелян от агенти на ICE. Министерството на вътрешната сигурност първоначално твърди, че е бил въоръжен. Видеозаписите обаче показват не пистолет, а телефон. След повалянето му на земята следват поне десет изстрела. Явно в новата доктрина „закон и ред“ iPhone-ът влиза в категорията „огнестрелно оръжие“.
Обратът: Тръмп открива нюансите (по неволя)
След второто убийство за месец администрацията внезапно открива, че съществува и „по-адресен подход“. Тръмп изпраща в Минесота Том Хоман – човек, който настоява фокусът да е върху имигранти с криминално минало или окончателни заповеди за депортация. Паралелно с това щатът напуска Грегъри Бовино – поддръжникът на твърдата линия, за когото всяка ситуация изглеждаше като сцена от екшън филм.
Президентът дори заговори за „сътрудничество“ с губернатора Тим Уолз и кмета Фрей – дума, която обикновено не присъства в речника му. В замяна Тръмп намекна, че е готов да изтегли част от агентите на ICE от щата. Политическата сделка е ясна: малко по-малко федерални рейдове срещу малко повече местна подкрепа.
Страхът от урните
Както отбелязва The Wall Street Journal, промяната не е плод на внезапно морално просветление, а на студена партийна математика. Републиканци около Тръмп вече се тревожат, че той гори общественото доверие месеци преди междинните избори. А Тръмп може да преглътне почти всичко – но не и загубата.
Изводът
Вторият мандат на Доналд Тръмп започна така, както и първият: с обещания за сила, контрол и безкомпромисност. Проблемът е, че когато безкомпромисността се превърне в хаос с униформа, рейтингите падат по-бързо от стените, които никога не бяха построени докрай. И колкото и да обича образа на „твърдия шериф“, американският избирател явно предпочита шериф, който първо гледа – и чак после стреля.
