Дмитрий Медведев отново влезе в ролята на бодър говорител на „всичко е под контрол“. Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност, Дмитрий Медведев, увери в ефира на радиостанция „Маяк“, че след като Владимир Путин започна войната срещу Украйна, в Русия не е настъпил никакъв кадрови колапс. Напротив – според него страната разполага с „най-мощния военно-промишлен комплекс в света“.
„Няма никакъв колапс. У нас всичко работи“, заяви Медведев с тон, който предполага, че някой някъде просто злонамерено си измисля проблеми. По думите му руският ВПК не просто издържал изпитанието на войната, а се превърнал в глобален шампион. За доказателство той посочи Свердловска област, където, според него, в отбранителната индустрия работят 100 хиляди души. „Нека враговете да си въобразяват“, добави той – с други думи, който иска, да смята.
Медведев призна, че „някъде“ има дефицит на кадри, но слуховете за сериозна криза били преувеличени. Отлив след началото на т.нар. „специална военна операция“ имало, но той не засегнал „инженерите, конструкторите и специалистите“. Според него „нервите са се разбили“ основно при творческите среди.
Паралелно с това зам.-председателят на Съвета за сигурност обяви идея за създаване на „школа на майсторите“, където демобилизирани участници във войната да получават работнически професии. Проектът тепърва се обсъжда, но Медведев вече настоя вниманието на управляващата партия „Единна Русия“ и на Министерството на промишлеността и търговията да бъде фокусирано върху него. С други думи – първо фронт, после струг.
На този фон официалната статистика рисува по-сложна картина. Според данни на Висшата школа по икономика към края на 2024 г. на руската икономика са ѝ липсвали около 2,6 милиона работници – със 17% повече спрямо предходната година. Най-остър е недостигът в индустрията (391 хил.), търговията (347 хил.) и транспорта (219 хил.). Министерството на труда прогнозира, че до 2032 г. недостигът може да надхвърли 12 милиона души – както със средно професионално, така и с висше образование.
Причините са повече от очевидни. Освен стотиците хиляди мобилизирани и вербувани – по официални данни около 300 хил. през първата година на войната и още над 740 хил. през 2023–2024 г., а през 2025 г. – нови над 400 хил. договори с Министерството на отбраната – войната изсмуква работна сила директно от пазара. По оценки на вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания (CSIS) най-малко 1,2 милиона руски мъже са били убити или тежко ранени във войната. Към това се добавят между 650 хиляди и 1,1 милиона души, напуснали страната след началото на мобилизацията.
Допълнителен удар върху пазара на труда нанесе и затягането на миграционния режим след атентата в „Крокус Сити Хол“, което намали притока на работници от Централна Азия. В резултат безработицата по данни на Росстат спадна до рекордно ниските 2,1% през август 2025 г. – ниво, което в нормална икономика би звучало като повод за шампанско. В сегашната ситуация обаче то по-скоро сигнализира за хроничен недостиг на хора.
Много руснаци се пренасочват към по-добре платени и по-свободни сектори – доставки, таксиметрови услуги, краткосрочни договори. Дори управителят на Централната банка Елвира Набиуллина призна, че напрежението на пазара на труда може да се задържи дълго.
На този фон изявленията за „най-мощния ВПК в света“ звучат по-скоро като част от вътрешнополитическа терапия – когато реалността скърца, патетиката трябва да гърми. Русия безспорно увеличи военното си производство, но въпросът не е дали заводите работят, а на каква цена и с какъв човешки ресурс.
Колкото повече хора отиват на фронта или напускат страната, толкова по-трудно се сглобява икономика, която да поддържа амбициите на Кремъл. А когато „няма колапс“, но липсват милиони работници, вероятно дефиницията за стабилност е претърпяла сериозна редакция.
