Кремъл мечтаеше за „технологичен суверенитет“. Получи AliExpress с ядрени ракети
Докато в Москва още рисуват плакати за „самостоятелна велика сила“, реалността вече изглежда като корпоративен филиал на Пекин. Според данни, цитирани от Bloomberg, зависимостта на Русия от китайския внос на технологии, попаднали под западни санкции, е достигнала 90%. Миналата година бяха „само“ 80%. Явно руското импортозаместване работи отлично — стига да заменяш Запада с Китай.
След като ЕС постепенно затвори останалите канали за доставки, Кремъл окончателно се озова в положението на клиент, който не може да си смени магазина, защото всички други вече са му спрели достъпа. И така, държавата, която обясняваше как ще диктува нов световен ред, днес трепери дали Пекин няма да забави поредната пратка микрочипове.
„Велика сила“ или технологичен абонат?
Икономистката Елина Рибакова директно описва ситуацията: Русия се е превърнала във „васал на Китай“. Което е дипломатичният вариант на „без Пекин Москва остава с калкулатори от 1987-а“.
Дисбалансът е направо унизителен. Китай е най-големият търговски партньор на Русия, но Русия за Китай е просто още един пазар някъде между Мексико и списъка с второстепенни клиенти. Делът на руския пазар в китайския износ дори е паднал от 3,2% на 2,7%. С други думи — в Пекин могат да забележат липсата на Русия приблизително толкова, колкото човек забелязва липсата на една сусамка от баничката.
А къде остана „руската индустриална мощ“?
Според експерти от Bruegel, санкциите са показали нещо доста неприятно за кремълската пропаганда: Русия няма капацитет сама да си осигурява критични технологии и индустриални стоки. И когато Западът затвори кранчето, се оказа, че алтернативата е само една — Китай.
Особено пикантна е ролята на Пекин при доставките на стоки с двойна употреба — уж граждански, но много полезни и за военната машина. Тоест официално Китай „не участва“, но някак руската армия продължава да получава нужните компоненти. Истинско чудо на международната логистика. Почти като да поръчаш дронове и случайно да ти пристигнат „селскостопански устройства за наблюдение“.
Кремъл вече моли Пекин да не намалява оборота?
И тук идва най-ироничната част. Въпреки цялата шумна „вечна дружба“, търговията между Русия и Китай през 2025 г. дори е намаляла с 6,5%. Китайският износ към Русия пада, руският износ към Китай също се свива. А според източници на Reuters, в Кремъл това вече предизвиква тревога.
Причината е проста: руската икономика критично зависи от този поток. И когато Владимир Путин ходи в Пекин да убеждава Си Дзинпин да не свива търговията, картината започва да прилича по-малко на „съюз на равни“ и повече на управител на квартален магазин, който моли основния доставчик да не му спира стоката.
Русия още обича да говори като империя. Само че империя, която чака резервни части, микрочипове и индустриално оборудване от чужд склад, вече не изглежда особено страшно. По-скоро изглежда като огромна бензиностанция с ядрено оръжие и китайски инструкции за употреба.
