Русия отново се опита да разтресе въздуха с тежка стратегическа закана. И пак – всичко приключи със свистене на вятъра. В нощта на 19 май, по предварителни заявки и обичайна патетика, Кремъл трябваше да осъществи „учебно-бойно“ изстрелване на междуконтиненталната балистична ракета РС-24 „Ярс“. Вместо гръм и трясък – тишина, която може да бъде чута чак от Канада до Камчатка.
Според украинското военно разузнаване, ракетата трябваше да бъде изстреляна от необичайно място – в Свердловска област, край населено място с ироничното име „Свободний“ (Свободен). Там е базиран 433-ти полк на 42-ра дивизия от 31-ва армия на руските стратегически ракетни войски. Районът не е типичен за такъв тип тестове.
Голям шум за нищо (пак)
Руснаците се подготвяха за нещо впечатляващо. Все пак, „Ярс“ е сериозна машина – тристепенна твърдогоривна ракета с обхват над 10 000 км, способна да носи множество ядрени бойни глави. Подчертаваме: способна, не непременно готова. Този път – с учебна, тоест ненападателна бойна глава. Психологическата война си има свои инструменти.
Но докато военните пропагандисти затопляха клавиатурите, нещо се обърка. Полетът на ракетата, който трябваше да бъде видим от половин Сибир чак до Магадан, така и не се случи. Нито един кадър, нито едно официално съобщение. Радиомълчание. Подозрително, дори за стандартите на Кремъл.
Защо не литна „Ярс“?
Версиите варират от технически гаф до умишлено „отлагане“. Възможно е системата да е отказала още на стартовата площадка – не би било прецедент. През 2023 г. Русия два пъти се изложи с неуспешни тестове на същата ракета, при които „Ярс“ се отклоняваше от курса като пиян турист в Париж.
Да не забравяме и печално известния случай от септември 2024 г., когато „Сармат“ (по-големият и по-зловещ братовчед на „Ярс“) просто избухна в пусковата шахта на космодрума „Плесецк“. Така че, да – случват се неща.
Съществува и политическият аспект. Когато Кремъл тропа с ракети по масата, обикновено цели да демонстрира сила. Но ако „трясъкът“ се окаже технически фал, това вече е друг филм. Особено преди възможна среща между Путин и Тръмп – последното, от което Москва има нужда, е да изглежда като ядрена имитация на себе си.
Не плаши, когото не можеш да удариш
Русия продължава да разчита на ядреното си оръжие не толкова като реален боен инструмент, а като част от своя репертоар за психологическа доминация. Но когато ракети отказват, шахти гърмят и демонстрациите се провалят още преди завесата да се вдигне – ефектът е противоположен.
Изглежда, че „ястребите“ в Кремъл имат проблем не само с прецизността на бойните системи, но и с онази досадна реалност, в която заплахите трябва да се покриват с действие. Засега „Ярс“ остава на земята. И с него – доста от митовете за непобедимата руска стратегическа мощ.
