Обявеното от президента на САЩ Доналд Тръмп споразумение с Иран беше представено като важна стъпка към успокояване на напрежението в Близкия изток. Зад гръмките изявления обаче се крие доста по-скромен резултат – страните са постигнали съгласие основно за възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток, докато най-трудните въпроси остават нерешени.
След повече от два месеца преговори, започнали след обявеното примирие на 8 април, Вашингтон и Техеран официално потвърдиха договореност за поетапно отваряне на Ормузкия проток. Иран ще разминира морския маршрут в рамките на 30 дни, а САЩ ще прекратят морската блокада на иранските пристанища. Допълнително Техеран се е ангажирал за срок от 60 дни да не събира такси от преминаващите кораби.
Сделка или просто пауза?
Въпреки че Тръмп представя споразумението като начало на по-широк мирен процес, експерти предупреждават, че основните противоречия остават непокътнати. Сред тях са иранската ядрена програма, ракетните разработки и евентуалното облекчаване на санкциите срещу режима.
Според анализатори, цитирани от Bloomberg, е напълно възможно сегашната договореност да се окаже временна мярка, която просто печели време за нови преговори. Майкъл О’Ханлън от Института Брукингс смята, че постигането на всеобхватно споразумение в настоящите условия изглежда малко вероятно, като посочва дълбокото недоверие между двете страни.
Допълнително усложнение представлява и Израел. Техеран настояваше за прекратяване на ударите срещу подкрепяната от Иран терористична организация Хизбула в Ливан. Израелските операции обаче продължиха до последните часове преди обявяването на споразумението, което предизвика публично недоволство от страна на Тръмп.
Кой вярва на кого?
Точно тук се намира и най-големият проблем. Във Вашингтон мнозина се съмняват, че Иран ще спазва поетите ангажименти. Част от американските сенатори вече предупредиха, че сериозно облекчаване на санкциите няма да мине без одобрението на Сената.
Сенаторът Линдзи Греъм заяви, че ще следи внимателно предстоящите преговори по ядрената програма на Иран, тъй като според него иранското тълкуване на договореностите може да се различава значително от американското.
От своя страна иранските представители също не крият подозренията си. Те припомнят, че по време на самите преговори САЩ два пъти са нанасяли удари по ирански цели, а съвместните американско-израелски операции са ликвидирали голяма част от висшето ръководство на режима, включително върховния злодей Али Хаменей.
Заместник-външният министър Казем Гарибабади подчерта, че дори ако в рамките на следващите 60 дни бъде постигнато окончателно споразумение, Иран ще продължи да разглежда САЩ и съюзниците им като потенциална заплаха.
Два месеца за невъзможната задача
Настоящото споразумение донесе известно облекчение както във Вашингтон, така и в Техеран. Но между символичното отваряне на Ормузкия проток и решаването на ядрените спорове, санкциите и подкрепата за въоръжени ислямистки групировки има огромна дистанция.
Следващите два месеца трябва да покажат дали страните действително са готови на компромиси или сегашната договореност ще остане просто поредната временна пауза в един конфликт, който от десетилетия се движи между преговори, заплахи и военни удари.
