В контекста на нарастващото напрежение с Иран, администрацията на Доналд Тръмп обмисля възможността за морска блокада, подобна на тази срещу Венецуела. Според статия в The Wall Street Journal, целта е да се спре износа на иранска нефт към Китай чрез прехващане на танкери. Това би представлявало сериозен удар по икономиката на Иран, който разчита на петролни приходи за финансиране на военните си и терористични програми.
Технически блокадата не е проблем: пристанището Бандар Аббас се намира близо до входа на Персийския залив, а Ормузкият проток е тесен и лесен за контрол. САЩ могат да проверяват и спрат всеки танкер. За разлика от Венецуела, където танкерите могат да се разпръснат в открито море, Иран е географски уязвим.
Въпреки това, инициативата е „нож с две остриета“. Иран контролира Ормузкия проток и може да отговори с блокада на танкери от САЩ, Великобритания или съюзници. Това би довело до рязко покачване на цените на нефта – прогнози сочат до 200 долара за барел. За американската администрация това е кошмар: високи цени на бензина ще ударят икономиката и общественото мнение.
Иран е под санкции от 40 години (с кратък прекъсване по време на ядрената сделка) и е научил да ги заобикаля. Финансови санкции и други мерки се обсъждат, но ефективни решения липсват. Това подчертава сложността на въздействието върху Иран, който продължава да развива баллистични ракети и да подкрепя прокси ислямистки, терористични групировки. Експертите предупреждават, че блокадата може да ескалира конфликта, без да постигне целите си.
