Съединените щати няма да подновят временните изключения, които позволяваха покупка на руски и ирански петрол, когато товарите вече са били в морето. Това заяви финансовият министър на САЩ Скот Бесент пред Associated Press, с което Вашингтон дава ясен сигнал: периодът на „още малко търпение“ приключва.
Тези отсрочки бяха въведени, за да ограничат сътресенията на световния енергиен пазар след войната на Русия срещу Украйна и конфликта между САЩ и Иран. Сега обаче администрацията очевидно смята, че моментът за по-твърд натиск е настъпил.
Иран под блокада – колко време може да издържи?
По думите на Бесент, морската блокада срещу Иран вече работи и износът на петрол е практически спрян. Той предупреди, че до няколко дни Техеран може да бъде принуден да започне затваряне на добивни мощности, което носи риск от сериозни щети за самите находища.
Това е особено тежък удар за режима в Техеран, който разчита именно на енергийните приходи, за да финансира репресивния си апарат, КСИР и мрежата си от терористични проксита в региона.
Русия също губи удобен прозорец
Руският петролен режим също няма да получи нова отсрочка. Според Бесент голяма част от петрола, който вече е бил „на вода“, е намерил купувачи, което прави продължаването на мярката излишно.
С други думи: Москва използва последния авариен изход, а вратата вече се затваря.
Нови санкции по иранската схема
Вашингтон едновременно засилва натиска и чрез нови санкции срещу мрежи за транспорт и пране на средства, свързани с иранския режим. Сред засегнатите са структури, свързвани със сина на Али Шамхани (бивш министър на националната отбрана на Иран), както и лица, обвинени във финансиране на Хизбула.
Това показва, че САЩ вече не се ограничават само до танкери и товари, а удрят по цялата финансова инфраструктура зад схемите.
Какво означава това за пазара?
Краткосрочно са възможни нови колебания в цените. Дългосрочно обаче решението цели да намали приходите на два авторитарни режима, които използват енергията като оръжие и източник на влияние.
Когато диктатури финансират агресия с петродолари, свободният свят рано или късно спира да субсидира проблема.
