Оказва се, че дори когато Доналд Тръмп обяви гръмко морска блокада, светът не натиска веднага „пауза“. Още в първия пълен ден от американската операция в Ормузкия проток, танкерите продължиха да минават – спокойно, делово и без излишна драма.
Три кораба, свързани с ирански товари, са преминали през стратегическия пролив. Формално – без нарушение. Причината? Те просто не са се насочвали към ирански пристанища, а именно там е фокусът на американската блокада. Самият Ормузки проток не е под блокада от САЩ. Иран обаче е под пълна морска блокада, не само в Ормуз, а по цялата си брегова ивица. Никой кораб не може да плава до и от Иран – това е съществената разлика. Ирански кораби, които плават по други маршрути, не са обект на блокадата.
Сред преминалите съдове е танкерът Peace Gulf, плаващ под панамски флаг, който се отправя към Обединените арабски емирства. Товарът му – иранска нафта, класическа суровина за азиатските пазари. Бизнесът, както се казва, не обича вакуум.
Още по-любопитно: два санкционирани танкера също са преминали. Един от тях – Murlikishan – се насочва към Ирак, след като преди това е транспортирал руски и ирански петрол. Другият – Rich Starry, собственост на китайска компания, дори успява да напусне Персийския залив с товар от метанол. Да, санкциониран. Да, преминал. Не, не е шега.
Блокада или демонстрация?
Това повдига логичния въпрос: доколко ефективна е тази блокада, ако санкционирани кораби преминават почти демонстративно? Реалността изглежда по-скоро като частичен контрол, отколкото пълно морско „задушаване“.
Разбира се, Вашингтон изпраща ясен сигнал към Иран – натискът ще се засилва. Самият конфликт започна след като САЩ обвиниха режима в опити за създаване на ядрено оръжие – нещо, което Техеран категорично отрича. Но когато танкерите продължават да се движат, сигналът започва да изглежда… малко размит.
Китай: „Опасно и безотговорно“ – но все пак участва?
От Китай реагираха остро, определяйки блокадата като „опасна и безотговорна“. Класическа позиция – думи срещу действия. Защото, ако съдим по данните, китайски кораб с китайски екипаж вече е преминал без особени проблеми.
Това поставя Пекин в добре познатата му роля: критикува Запада, но внимателно си пази икономическите интереси. Нищо ново под слънцето – или под танкерите.
Кой печели от тази ситуация?
Докато великите сили си разменят остри изказвания, търговията продължава. Иран намира начини да изнася суровини, Китай – да ги купува, а САЩ демонстрират сила, без да стигат до пълна ескалация.
В крайна сметка, блокадата на Иран засега изглежда повече като политически сигнал, отколкото като непробиваема бариера. А танкерите? Те просто следват най-старото правило – там, където има печалба, винаги има и път.
