Русия отново демонстрира дипломатически стил тип „дай да си разменим проблемите и да се преструваме, че това е решение“. Този път предложението е почти елегантно в своята циничност: Москва ще спре да дава разузнавателна информация на Иран, ако Вашингтон направи същото с Украйна.
Идеята, според източници на Politico, е била представена от Кирил Дмитриев на хора от обкръжението на Доналд Тръмп – включително Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Срещата – в Маями – завършва с очаквания резултат: отказ.
Сделка или опит за разделяне?
На пръв поглед предложението изглежда като дипломатическа размяна. На втори – като опит да се пренапише реалността. Защото Русия не просто „споделя информация“ с Иран, а според западни разузнавания е задълбочила военното сътрудничество след началото на операцията на САЩ и Израел срещу Техеран.
Дали това е опит за деескалация? По-скоро не. Европейски дипломати виждат нещо друго: опит да се вкара клин между Европа и САЩ. Един от тях дори нарича предложението „възмутително“ – рядък случай, в който дипломат говори като човек, а не като прессъобщение.
Защо Европа нервничи?
Отговорът е прост: защото такива разговори миришат на двустранни сделки, в които Европа е статист. Срещите между Уиткоф и Дмитриев не изглеждат като търсене на мир, а като пазарлък – кой какво ще даде, за да си реши собствените проблеми.
Допълнително масло в огъня налива и друга идея на Москва – обогатеният уран на Иран да бъде изнесен в Русия. Вашингтон също я отхвърля, което показва, че търпението към подобни „креативни“ предложения има граници.
А какво общо има Тръмп с всичко това?
Много. Докато дипломатите се опитват да изглеждат сериозни, Доналд Тръмп решава да внесе яснота по свой начин – като нарича съюзниците от НАТО „страхливци“, защото не искат да изпратят кораби в Ормузкия проток.
Тук картината става почти симетрична:
- Тръмп твърди, че войната в Украйна не е американска работа.
- Съюзниците му намекват, че напрежението около Иран също не е тяхна.
Един вид дипломатическо „ти на мене – аз на тебе“, но без особено желание за сътрудничество.
Има ли изобщо логика в това предложение?
Да, но тя е удобна само за една страна. Ако САЩ спрат разузнавателната помощ за Украйна, ефектът ще е незабавен. Ако Русия спре помощта за Иран – това е по-скоро обещание, което трудно се проверява и още по-трудно се гарантира.
С други думи: асиметрична сделка, опакована като равностойна.
В крайна сметка Вашингтон отказва – може би защото понякога най-добрият отговор на лоша сделка е просто „не“.
