Излизането на Обединените арабски емирства, както и по-ранното напускане на Катар, Еквадор и Ангола, е намалило производствения и пазарния дял на картела ОПЕК+. Това заяви ръководителят на Роснефт Игор Сечин в навечерието на поредната среща на петролния картел.
Очаква се в неделя страните от ОПЕК+ да одобрят символично увеличение на добивните квоти. На пазара подобни решения вече се определят като „хартиено увеличение“, тъй като реалният ръст на производството е ограничен от проблемите с корабоплаването през Ормузкия проток на фона на конфликта в Близкия изток.
Според Сечин военните действия в региона са довели до отпадането на около 16 милиона барела петрол дневно от световния пазар. По-консервативна оценка даде руският вицепремиер Александър Новак, според когото загубените обеми са около 12 милиона барела дневно.
Защо Москва е недоволна от сделката?
Сечин, който от години критикува ограниченията в рамките на ОПЕК+, отбеляза, че повечето големи участници в споразумението са успели да увеличат добива си, докато Русия е намалила производството с около 1,5 милиона барела дневно.
По думите му това представлява спад от близо 15%, чието компенсиране ще изисква инвестиции от поне 10 трилиона рубли. Той подчерта, че разчита на инвестиционно сътрудничество със страните от алианса за възстановяване на производствения капацитет.
Ръководителят на „Роснефт“ посочи още, че Иран, Венецуела и Либия по принцип не участват в ограниченията на добива, докато Ирак и Казахстан често надхвърлят договорените квоти.
Според неговите изчисления страните, които реално спазват ограниченията, добиват общо около 27 милиона барела дневно – по-малко от една трета от световното производство.
Кой печели от кризата в Ормузкия проток?
Сечин твърди, че най-големите печеливши от конфликта около Иран са американските петролни компании. Според него те се възползват от по-високите цени на суровината и могат да реализират над 60 милиарда долара допълнителна печалба през настоящата година.
Той също така определи евентуалното затваряне на Ормузкия проток като опит за пренареждане на правилата на световния енергиен пазар в полза на САЩ. По думите му продължителното напрежение в региона може да нанесе щети на дългосрочното търсене на петрол.
Сечин предупреди, че кризата около Ормузкия проток създава опасен прецедент. Според него под риск могат да се окажат и други ключови транспортни артерии като Малакския проток, Баб ел-Мандеб, Гибралтарския проток, Суецкия канал и Панамския канал.
Тези маршрути са от критично значение не само за доставките на енергийни суровини, но и за значителна част от световната търговия. А когато петролът и корабите започнат да се сблъскват с политиката и войните, цената обикновено се плаща от потребителите по целия свят.
