Държавите членки на Съветът на Европа приеха нова политическа декларация, която предлага по-гъвкаво тълкуване на European Convention on Human Rights по отношение на миграцията и експулсирането на чужденци. Решението беше одобрено по време на среща на министрите в молдовската столица Кишинев и предизвика сериозни дебати сред правозащитни организации и европейски политици.
Новият документ, известен като „Декларацията от Кишинев“, засяга основно членове 3 и 8 от Конвенцията — защитата срещу нечовешко отношение и правото на личен и семеен живот. Според текста държавите могат да експулсират мигранти, включително към т.нар. „центрове за връщане“ в трети държави, ако се гарантира, че тези страни спазват основните човешки права.
Italy приветства решението като признание за модела, разработен съвместно с Albania. Споразумението между Рим и Тирана позволява на Италия да изгражда и управлява центрове за задържане и обработка на мигранти на албанска територия. Италианският премиер Giorgia Meloni заяви, че декларацията потвърждава легитимността на „иновативните решения“ за управление на миграционните потоци.
Според поддръжниците на реформата европейските държави се нуждаят от по-ефективни инструменти за справяне с незаконната миграция, трафика на хора и проблемите със сигурността. В документа се подчертава, че правото на защита от изтезания остава „абсолютно“, но се допуска по-широка преценка при оценката на конкретни случаи.
Критиците обаче предупреждават, че новото тълкуване може да отслаби защитата на човешките права в Европа. Правозащитни организации и юристи смятат, че декларацията оказва политически натиск върху European Court of Human Rights да приема по-рестриктивен подход към мигрантските дела. Според тях това би могло да улесни депортирането на хора дори при риск от насилие или лошо отношение в страните, където биват връщани.
Темата за миграцията се превръща във все по-голямо политическо предизвикателство в Европа през последните години, особено след увеличения натиск по външните граници на ЕС. Няколко европейски държави настояват за по-строги мерки и повече свобода при връщането на мигранти, получили отказ за убежище или осъдени за престъпления.
