Париж, градът на любовта, модата и… показния абсурд. Този път сцената не бе покрита с рози, а с червена боя. Активисти от Oxfam, Amnesty International и Greenpeace, решени да разтърсят съвестта на нацията, окървавиха – символично, разбира се – известния фонтан Fontaine des Innocents, за да изобличат „клането“ в Газа. За жалост, невинността в името на фонтана бе единствената реално невинна страна в този водевил.
Докато слагаше последните капки червена боя във водата, активистът вероятно е изпитал свещена увереност, че в този миг светът ще спре, ще се взре в оцветената вода и ще прозре… какво точно? Че Франция трябва да направи нещо. Какво — не е съвсем ясно, но нека бъде драматично. Протестът прилича на спектакъл, в който режисьорите не са прочели сценария, но настояват за „дълбоко послание“.
Декларации, достойни за премиери на арт-фестивал
„Франция не може да се ограничава само с вербални осъждания“, заявява Сесил Дюфло от Oxfam, някогашен министър, днес – шампион по позиране пред фонтани. Greenpeace добавя с тържествен глас, че политическото бездействие било „форма на съучастие в геноцида“. Сякаш, ако Париж изпрати още една нота или, още по-добре, боядиса още няколко обществени чешми, Хамас и Нетаняху ще хвърлят оръжията и ще се прегърнат.
Статистика, сълзи и къса памет
Цитират се жертви – и израелски, и палестински – за да се създаде драматичен фон. Но липсва контекст. Липсва признаване на сложността. Няма и помен от призив към спиране на атаките на Хамас, осъждане на отвличанията и освобождаване на заложниците. За сметка на това, Израел е удобно представен като едноличен злодей в спектакъл, където „добрите“ са тези с кофи боя и мегафон.
Активистите апелират към Макрон с патоса на античен трагик: да се наложи оръжейно ембарго, да се преразгледат споразумения, да се постави край на „клането“. Макрон, от своя страна, нарече действията на Нетаняху „срамни“, а Нетаняху – не закъсня да го обвини, че е с терористите. Епична размяна на обвинения, достойна за TikTok дуел.
Малко боя, много поза
Фонтани, оцветени в червено, не спасяват човешки животи. Те обаче правят чудеса за Instagram профилите на съвременните „борци за справедливост“. Тези, които удобно пропускат ракетите на Хамас, но с готовност ще ти обяснят как си съучастник в геноцид, защото не си споделил правилната графика в социалките.
Докато гражданската съвест се разхожда из Париж, обляна в хранителна боя и морална сигурност, конфликтът в Близкия изток си остава все така реален, сложен и кървав – но не от театрални протести, а от истински куршуми и експлозии. А фонтанът? Той ще се измие. Срамът обаче, трудно.
