Турция обмисля да продаде на трета страна руските зенитни ракетни комплекси С-400, за да си извоюва билет обратно в програмата за изтребители пето поколение F-35. Според Euractiv, позоваващо се на служител от регионалните разузнавателни среди, потенциален купувач е Южна Корея. Идеята е елегантна в своята циничност: Анкара се отказва от руската аналоговнетна скрап, без да я връща на производителя му, а вместо това я препродава на трета страна — жест, който би трябвало да успокои Вашингтон, без да ядоса прекомерно Москва.
Историята тръгва от 2017 година, когато Турция подписа договор за 2,5 милиарда долара за доставка на С-400 — сделка, която Анкара представи като символ на стратегическа самостоятелност, а Вашингтон възприе като предателство в рамките на Северноатлантическия договор за отбрана. Комплексите пристигнаха през лятото на 2019-а и оттогава, ако се вярва на турския печат, прекарват времето си не на бойно дежурство, а на склад — нещо като скъпа „застраховка“, която никой не смее нито да активира, нито да изхвърли.
Защо Вашингтон изобщо размишлява над тази сделка?
Реакцията на САЩ навремето беше категорична: Турция бе изключена от програмата за F-35 заради опасения, че близостта на руските радари до американските изтребители може да позволи на Москва да събере данни за уязвимости на самолета. Сега обаче администрацията на Доналд Тръмп изглежда склонна да преразгледа позицията си, при условие че Анкара се освободи от С-400 — без, разбира се, да достави готов разузнавателен подарък на диктатора в Кремъл чрез връщане на системите.
Като жест на добра воля Вашингтон вече е уведомил Конгреса за намерение да одобри продажба на Турция на реактивни двигатели за над 700 милиона долара, предназначени за турския изтребител KAAN — първият самолет собствено производство, разработван от 2016 година насам. Сделката изглежда вероятна, въпреки че конгресмен Грегъри Микс от демократите, вече се опита да я блокира, позовавайки се именно на присъствието на руските системи на турска територия.
Самият Тръмп засега предпочита неопределеността пред конкретиката, заявявайки, че на срещата на Северноатлантическия договор за отбрана в Анкара на 7-8 юли възнамерява да направи „нещо, което много ще зарадва Турция“. Колко точно ще се зарадва Турция, личи и от факта, че президентът Реджеп Тайип Ердоган — поредният регионален лидер с алергия към демократичните противотежести — отдавна лобира активно за връщане в програмата F-35.
Кой се притеснява, че Анкара ще получи изтребителите?
Не всички в региона посрещат идеята с ентусиазъм. Израел и Гърция — и двете държави с реален интерес от запазване на технологичното си превъзходство — изразяват открито безпокойство. Гърция вече е поръчала свои F-35, а Израел експлоатира собствена модифицирана версия на самолета, използвана в бойни действия над Ливан, Сирия и Иран. Израелският посланик в Атина Ноам Кац заяви през май, че „враждебното“ поведение на Турция в региона е достатъчно основание Вашингтон да откаже на Анкара завръщане в програмата — дипломатически евфемизъм, зад който прозира доста по-остра тревога.
В американския Конгрес междувременно се събират подписи под обръщение, призоваващо за блокиране на евентуалната сделка — поредното напомняне, че волята на Белия дом и волята на законодателната власт невинаги вървят ръка за ръка, особено когато на масата има оръжие, способно да промени баланса на силите в един вече достатъчно нестабилен регион.
Самата Москва, разбира се, не е безучастен наблюдател. Според по-ранни съобщения на турски източници, Русия е предложила на Турция да изкупи обратно доставените С-400 — мотив, който едва ли има нещо общо с носталгия, а по-скоро с острия дефицит от подобни системи, предизвикан от войната с Украйна. Иронията е пълна: диктаторът в Кремъл, който допреди няколко години продаваше на Анкара оръжие като символ на ново партньорство, сега се опитва да го изкупи обратно, защото на собствената му карикатура на империя не достига дори базово противовъздушно покритие.
Дали Сеул в крайна сметка ще се окаже новият собственик на турските С-400, остава отворен въпрос, но едно е сигурно — в тази сделка всеки участник преследва собствен интерес, докато публично говори за партньорство, доверие и сигурност.
