Администрацията на Доналд Тръмп подготвя изтеглянето на около 5000 американски военнослужещи от Германия — ход, който идва на фона на все по-острия конфликт между Вашингтон и Берлин заради Иран. И ако някой все още вярваше, че НАТО е „едно голямо щастливо семейство“, последните реплики между Тръмп и германския канцлер Фридрих Мерц звучат по-скоро като развод с крясъци през отворен прозорец.
Мерц ядоса Тръмп с критики за Иран
Поводът за напрежението станаха думите на Мерц, че САЩ били „унижени“ от иранските преговарящи и очевидно нямали ясна стратегия спрямо режима в Техеран. Германският канцлер заяви, че иранците „много умело не преговарят“, карайки американците да се разкарват напразно до Исламабад.
Тръмп реагира в типичния си стил — директно и без дипломатически опаковки. В Truth Social той нападна Мерц, заявявайки, че Германия се проваля „икономически и във всяко друго отношение“, а канцлерът „няма представа за какво говори“. Американският президент дори намекна, че Берлин едва ли не приема идеята Иран да се сдобие с ядрено оръжие.
5000 войници по-малко — символичен шамар или начало на по-голямо изтегляне?
В момента в Германия са разположени над 36 000 американски военнослужещи — най-големият контингент на САЩ в Европа. Основната част от тях се намира в базата Ramstein Air Base, която е ключов логистичен център за американските операции в Европа и Близкия изток.
Според Пентагона решението вече е одобрено от министъра на отбраната Пийт Хегсет, а изтеглянето може да приключи в рамките на 6 до 12 месеца.
Официалното обяснение е „преглед на дислокацията и нуждите на театъра на военните действия“. Неофициално обаче посланието е пределно ясно: ако европейските съюзници искат американски чадър, Вашингтон очаква политическа лоялност, а не публични лекции.
Италия и Испания също под прицел
Тръмп не се ограничи само с Германия. Той намекна, че американски войски могат да бъдат изтеглени и от Италия и Испания.
„Италия не ни помогна с нищо, а Испания се държа ужасно“, заяви президентът, визирайки нежеланието на някои европейски държави да подкрепят американските действия около Ормузкия пролив и конфронтацията с Иран.
Това е пореден сигнал, че Тръмп гледа на НАТО не като на идеологически съюз, а като на сделка: подкрепяш САЩ — получаваш защита. Опитваш се да стоиш „неутрално“ срещу ислямисткия режим в Техеран — започват въпросите защо американските данъкоплатци трябва да плащат за сигурността ти.
А Германия вече харчи повече за отбрана
Иронията е, че конфликтът избухва точно когато Берлин най-сетне започна сериозно да увеличава военните си разходи — нещо, за което Вашингтон настоява от години.
Очаква се Германия да достигне 3,1% от БВП за отбрана през следващата година, далеч над стария натовски праг от 2%. Само че за Тръмп явно парите вече не са достатъчни. Белият дом иска не просто чекове, а пълно политическо подравняване.
Европа усеща как изглежда „Америка на първо място“
Това, което се случва сега, е поредното напомняне, че при Тръмп американското военно присъствие вече не се приема за нещо гарантирано и вечно. Европейските лидери години наред говореха за „стратегическа автономия“, но често разчитаха именно на американската армия за реалната сигурност на континента.
Сега Вашингтон започва да задава неприятния въпрос: ако Европа иска да води собствена външна политика, готова ли е и сама да поеме цената за защитата си?
