Доналд Тръмп реши да извади от гардероба една от най-амбициозните и противоречиви идеи на Студената война – програмата „звездни войни“ на Роналд Рейгън – и да ѝ сложи ново, по-бляскаво име: „Златният купол“. Защото, както знаем, ако нещо е златно, то автоматично е и по-добро. Или поне по-тръмпистко.
В интервю за Fox президентът на САЩ обяви, че Америка вече разполага с „невероятни технологии“, които през 80-те просто не са съществували. Според него идеята на Рейгън е била гениална, но времето ѝ – неподходящо. Сега обаче, уверява Тръмп, моментът е настъпил. Космосът чака, лазерите са заредени, а историята – готова за римейк.
Гренландия – стратегическа, удобна и… безплатна
Особено любопитен е детайлът, че част от системата ще бъде разположена над Гренландия – остров с „огромно стратегическо значение“, както дипломатично се изрази Тръмп. По-недипломатично прозвуча добавката, че САЩ ще получат там „всичко, което искат, без никакви разходи“.
Това изречение само по себе си обяснява защо датчаните от време на време изпадат в нервни тикове, когато чуят името на американския президент.
От „Железен купол“ до космически щит
Официално проектът беше представен още през януари 2025 г. като американски еквивалент на израелския „Железен купол“. Само че сравнението е леко подвеждащо. Израелският купол е прагматична, работеща система за защита от ракети с малък и среден обсег. Американският „Златен купол“ е нещо съвсем друго – глобална, многостепенна система, която трябва да прихваща балистични, хиперзвукови и крилати ракети, включително още преди да бъдат изстреляни.
Планът включва мрежа от спътници-прихващачи с лазерно оръжие, допълнителни ешелони за отбрана и космически технологии, които звучат впечатляващо дори за холивудски сценарий. Financial Times директно посочи, че концепцията почти едно към едно повтаря стратегическата отбранителна инициатива на Рейгън.
Реалността хапе, дори в космоса
Експертите обаче остават скептични. И то не от злоба, а от досадното навикване да смятат пари, време и физични закони. Том Карако от Центъра за стратегически и международни изследвания го каза направо: „Вълшебно защитно одеяло не съществува“.
Фабиан Хофман от Ядрения проект в Осло допълни, че технологията за лазерно унищожаване на балистични ракети в първите 3–5 минути от полета им засега е повече теория, отколкото практика. А превръщането ѝ в работеща система би изисквало колосални инвестиции и години, ако не и десетилетия.
Още през 2012 г. Националната академия на науките на САЩ оцени, че дори ограничена версия на космическа отбрана би струвала около 300 милиарда долара. И това без да броим факта, че подобна система би била уязвима за противоспътникови оръжия – каквито американските военни традиционно приписват на Русия. Накратко: правиш щит в космоса, а някой ти хвърля камък. Скъп камък, но все пак камък.
Историческият паралел: когато „звездните войни“ работят… политически
Историята обаче показва, че дори и недовършена, програмата на Рейгън си е свършила работата. „Звездните войни“ от 80-те никога не се превърнаха в реален космически щит, но се превърнаха в мощен инструмент за финансов натиск върху СССР.
Съветската планова икономика беше принудена да гони технологична химера, изтощавайки ресурси, които и без това не достигаха. Вътрешните противоречия бяха основната причина за разпада на Съюза, но външният натиск – включително стратегическата надпревара, наложена от Вашингтон – действа като ускорител.
Оръжие или послание?
В този смисъл „Златният купол“ на Тръмп може да се окаже по-малко военен проект и повече геополитическо послание. Дали ще има реален космически щит – никой не знае. Но самото говорене за него вече вдига залозите, плаши противниците и изпраща сигнал: САЩ са готови отново да играят играта на големите, скъпи и понякога напълно нереалистични идеи.
А историята показва, че понякога именно нереалистичните идеи имат най-реалните последици.
