Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп сериозно разглежда възможността за въвеждане на пълна морска блокада на вноса на нефт към Куба. Тази мярка се обсъжда като ключов инструмент за натиск върху комунистическото правителство в Хавана с цел постигане на смяна на режима. Информацията идва от три източника, запознати с вътрешните дискусии в Белия дом, които са споделили детайли с изданието Politico.
Инициатива за радикален натиск
Според източниците, идеята за блокада все още не е одобрена окончателно, но е включена в списъка с потенциални варианти за сваляне на кубинското правителство. Два от тримата събеседници подчертават, че инициативата се подкрепя активно от критици на кубинските власти в администрацията, включително от държавният секретар Марко Рубио, който е от кубински произход и е известен със своята твърда позиция срещу режима в Хавана. Въпреки това, в Белия дом продължават спорове относно целесъобразността на толкова драстична стъпка.
Кубинската икономика вече е сериозно отслабена от загубата на доставки на венецуелски нефт, както и от намалените приходи от препродажбата на част от тези количества, които служеха за получаване на чуждестранна валута. Противниците на пълната блокада предупреждават, че допълнителното прекъсване на нефтения внос може да доведе до тежка хуманитарна криза на острова, която би засегнала цивилното население.
Смяна на режими в Латинска Америка
Дискусиите в администрацията на Тръмп подчертават дълбоката ангажираност на Вашингтон към сваляне на правителства в Латинска Америка, които се възприемат като враждебни към интересите на САЩ. Един от източниците описва енергетиката като „удушаващ захват“, който може да доведе до падането на режима в Куба. Той добавя, че в Белия дом смяната на кубинското ръководство, което е на власт от революцията през 1959 г., се вижда като „на сто процента събитие през 2026 година“.
Тези действия могат да бъдат обосновани с разпоредбите на закона LIBERTAD от 1996 г., известен още като закон Хелмс-Бъртън, който затвърждава търговското и финансово ембарго на САЩ срещу Куба. Идеята за пълно прекъсване на достъпа на Куба до нефт вече е публично подкрепена от републиканци от „ястребовото“ крило. Сенаторът от Флорида Рик Скотт заяви: „Ни цент, ни нефт. Нищо никога не трябва да стигне до Куба“.
Допълнителни усилия за вътрешна промяна
Според по-ранни съобщения на The Wall Street Journal, администрацията на Тръмп активно търси фигури в кубинското правителство, които биха могли да подпомогнат свалянето на настоящия режим до края на 2026 г. Вашингтонски стратези смятат, че кубинската икономика е „на ръба на колапс“ след загубата на подкрепа от Венецуела, а правителството никога не е било толкова уязвимо. Представители на САЩ се срещат с кубински емигранти в Майами и Вашингтон, за да идентифицират потенциални кандидати. Въпреки това, конкретен план за смяна на властта все още липсва.
На този фон Държавният департамент на САЩ издаде изявление, в което подчертава, че в интерес на националната сигурност на Америка е Куба да бъде управлявана от „компетентно демократическо правителство“, което отказва да приема военни и разузнавателни служби на „противници на САЩ“.
Възможни последствия
Ако блокадата бъде въведена, тя би представлявала ескалация в дългогодишния конфликт между САЩ и Куба, който датира от Студената война. Това би могло да доведе до нови международни напрежения, особено с държави като Русия и Китай, които поддържат връзки с Хавана. В същото време, поддръжниците на мярката виждат в нея шанс за историческа промяна, която да сложи край на античовешкият комунистически режим на острова.
