Две седмици война, над 2 000 жертви, блокиран Ормузки пролив и рекордни цени на петрола — а Вашингтон и Техеран все още не са готови дори да вдигнат телефона.
Дипломацията чука на вратата, но никой не отваря
Оман е опитвал многократно. Египет също. Няколко други държави от региона са се наредили на опашката на посредниците с надеждата да убедят Вашингтон и Техеран поне да разменят по един дипломатически поглед. Резултатът засега е нулев.
Администрацията на Тръмп е отхвърлила всички тези усилия, се казва в доклади, базиращи се на трима анонимни източника, запознати с дипломатическите усилия. Иран пък е заявил, че не иска да чува за примирие, докато американско-израелските удари не спрат напълно — и докато не получи компенсации. Позицията е ясна: нито едната страна не е в настроение за разговори.
Старши представител на Белия дом го е формулирал лаконично: „В момента президентът не се интересува от това и ние ще продължим мисията без прекъсване. Може би ще дойде ден — но не сега.“
Операцията носи гръмкото название „Епична ярост“. Израел е кръстил своята „Ревящ лъв“. Двете страни очевидно са вложили немалко творческа енергия в имената — и значително по-малко в намирането на изход от ситуацията.
Ормузкият пролив — запушалката на световната икономика
През тесния Ормузки пролив минава около една пета от световните петролни доставки. Иран го е затворил. Морският трафик е спрял. Цените на петрола скачат стремително. На практика Техеран е натиснал едно от малкото копчета, с които разполага — и то причинява болка далеч извън Близкия изток.
Новият върховен лидер на Иран Моджтаба Хаменей е обещал проливът да остане затворен и е заплашил с нови удари срещу съседни държави. Революционната гвардия (КСИР) — елитната паравоенна структура, която контролира значителна част от иранската икономика — смята, че загубата на контрол над Ормуз означава военна загуба като цяло.
Оттук и позицията, изразена от ирански източник: „Гвардейците няма да приемат никакво примирие, никакви разговори за примирие, никакви дипломатически усилия.“ Категорично.
А какво казва Тръмп в социалните мрежи?
В първите дни на войната Тръмп написа в Truth Social, че иранското ръководство и военните са толкова смазани от ударите, че искат да преговарят. Отговорът му? „Твърде късно!“ Класика.
Тъй като американският президент е известен с внезапните си обрати във външната политика, аналитиците не изключват напълно сценарий, в който на сутринта обявява, че е „победил Иран“, а следобяд се съгласява на преговори. Историята го познава.
Засега обаче официалната позиция е друга. Вторият говорител на Белия дом е заявил: „Президент Тръмп каза, че новото потенциално ръководство на Иран е посочило, че иска да говори и в крайна сметка ще говори. Засега операция „Епична ярост“ продължава без прекъсване.“
Вътрешното напрежение в Белия дом: бензинът струва скъпо и в буквален смисъл
Не всички около Тръмп са единодушни. Някои съветници предупреждават, че ескалиращите цени на бензина ще ударят болезнено Републиканската партия на предстоящите междинни избори. Горивото е онова нещо, което американският избирател усеща всеки път, когато спира на бензиностанцията — и което не прощава лесно.
Други в администрацията настояват офанзивата да продължи с цел унищожаване на иранската ракетна програма и предотвратяване на ядрено въоръжаване. Двете лагера очевидно все още не са намерили обща позиция — а междувременно военните удари продължават.
Американските удари срещу нефтения хъб на остров Харг в петък вечерта демонстрират, че засега надделява по-твърдата линия.
Кой ще спре дроновете над Саудитска Арабия?
Войната не се води само над Иран. Страните от Персийския залив са в директния обсег на иранските ракети и дронове. Саудитска Арабия съобщи, че в събота е прихванала и унищожила два дрона в Източната провинция. Само дни по-рано Рияд е отблъснал около 21 дрона, насочени към района на Дамам, включително два, летели към нефтеното находище Шайба в пустинята.
Кралството е заявило категорично, че иранските атаки представляват „опасна и неоправдана ескалация със сериозни последици за регионалната стабилност.“ Дипломатично формулирано — за разлика от самите дронове, чийто полет е доста по-малко дипломатичен.
Засега системите за противовъздушна отбрана на страните от Залива се справят с по-голямата част от заплахите. Въпросът е докога — и на каква цена.
Балансът след две седмици война
Над 2 000 загинали — предимно в Иран. Ормузкият пролив — блокиран. Световните петролни пазари — разтресени. Дипломацията — на пауза по взаимно съгласие. Медиаторите — игнорирани.
Конфликтът се разраства — физически, икономически и политически. Иранският върховен лидер обещава повече удари, макар да не е ясно, дали въобще той е жив. Американският президент обещава непрекъсната мисия. Двамата очевидно вярват, че другата страна ще се огъне първа.
Засега нито Вашингтон, нито Техеран не дават признаци на умора. Само регионът — и световните пазари — изглеждат уморени.
