Вашингтон: „Ще го вземем и ще го унищожим“
Президентът Доналд Тръмп заяви, че САЩ няма да позволят на Иран да запази запасите си от високообогатен уран. По думите му, Вашингтон в крайна сметка ще изземе материала, а след това вероятно ще го унищожи.
Изявлението идва на фона на информация, че върховният лидер на режима в Техеран Моджтаба Хаменеи е разпоредил иранският уран, обогатен почти до ниво за ядрено оръжие, да не напуска страната. Това показва, че иранската диктатура няма намерение да се отказва лесно от ядрените си амбиции, независимо от временните преговори и дипломатически усмивки пред камерите.
Според ирански източници, цитирани от Reuters, Вашингтон и Техеран са сближили позициите си по някои теми, но основните конфликти остават. Сред тях са именно обогатяването на уран и контролът над Ормузкия проток — артерията, през която минава огромна част от световния петролен износ.
Петролният пазар: паника, спекулации и политически театър
Изказванията около Иран и Ормуз веднага раздвижиха петролните пазари. Brent скочи над 104 долара за барел, а WTI се доближи до 98 долара. Въпреки това седмицата върви към спад, защото инвеститорите очевидно вече не вярват на всяка „историческа договорка“, обявявана през ден.
Тук има и нещо друго — различни политици, чиновници и анализатори продължават да помпат цените с апокалиптични прогнози, сякаш светът ще остане без петрол утре сутрин. Само че реалността е по-упорита. При твърде високи цени потреблението неизбежно започва да пада, особено в по-бедните държави, които просто не могат да си позволят подобен лукс. Пазарът не е бездънна яма за безкрайно скъп петрол, колкото и някои режими и спекуланти да мечтаят за това.
Ормуз остава големият проблем
Според анализи на BMI и ADNOC, дори при незабавен край на конфликта в региона, пълното възстановяване на петролните потоци през Ормузкия проток може да отнеме до една година. Причината е не само рискът от нови атаки, но и щетите по инфраструктурата и логистичните вериги.
Междувременно страните от ОПЕК+ вероятно ще увеличат квотите за добив през юли, включително Русия и Саудитска Арабия. Москва очевидно няма нищо против по-високите цени — войната струва скъпо, а Кремъл традиционно пълни бюджета си именно чрез енергийния износ.
Мир или просто пауза?
След шест седмици примирие между САЩ и Иран окончателно споразумение все още няма. А когато едната страна настоява да прибере обогатения уран, а другата отказва дори да го изнесе от страната, това едва ли прилича на стабилен мир.
По-скоро изглежда като временно затишие, при което всички се опитват да печелят време — едни за дипломация, други за нов натиск, а трети за още няколко долара върху цената на петрола.
