Украинските дронове вече не са само оръжие — те са известие с обратна разписка. И изглежда, всички адресати го получиха.
НПЗ-тата горят, бензинът го няма — изненада?
В европейската част на Русия не е останал нито един нефтопреработвателен завод, който да не е бил посетен от украински дронове поне веднъж от август миналата година насам. Повечето са приемали гости по пет и повече пъти, а някои — до десетина. Резултатът е предсказуем: в окупирания Крим, Рязанска област и редица други региони бензинът постепенно изчезва от бензиностанциите. Дизелът пък се е изкачил до 81 рубли на литър — цена, която кара дори местни блогъри да питат публично: Накъде се търкаляме?
Нещата обаче не свършват само с цените на горивото. Добивните компании вече са започнали процес на консервиране на кладенци, тъй като нито преработването, нито износът на нефт са вече осъществими в нормален режим. Войната, която Путин разпали с уверението, че ще приключи за дни, изяжда сама себе си — методично и без прибързване.
Логиката на ударите: чупи се не само финалният продукт
Зад всичко това стои ясна стратегия. Военно-промишленият комплекс на Русия е изграждан в продължение на две десетилетия. Финалните производствени мощности — заводите за боеприпаси, ракети и бойна техника — са сравнително добре защитени с противовъздушни средства и укрепена инфраструктура. Украинците засега просто нямат с какво да ги поразят директно.
Но не им трябва. Ако прекъснеш веригата на доставки — суровини, електроника, специални химикали, резервни части — асемблиращият завод сам спира да работи. И точно там, на по-дълбоките нива на логистичните вериги, защитата е почти никаква. Затова дроновете летят към заводи, произвеждащи електроника и специализирани материали, официално класифицирани като граждански. Горивото пък е универсален ресурс — без него не работи нито едно колело, военно или цивилно.
Центровете на контраразузнаването на ФСБ — два по два
Успоредно с ударите по икономическата инфраструктура, последните седмици се характеризират и с поредица от прецизни ликвидации на съвсем друг тип цели. Миналата нощ на Арабатската стрелка беше унищожен до основи центърът за контраразузнаване на ФСБ. Груповият удар с до десет мощни дрона с увеличена бойна глава не е оставил нищо стоящо — нито сградите, нито тяхното съдържание. Слуховете говорят за около сто жертви сред агентите. Около месец по-рано идентична съдба постигна аналогичен център в Донецк.
Контраразузнаването на ФСБ не е служба, занимаваща се само с административна работа. Именно тя е отговорна за издирването и неутрализирането на агентурни мрежи на противника на окупираните територии. Именно нейни части провеждат разпитите на украинските военнопленници. И именно към нея се отнасят многобройните свидетелства за изтезания и военни престъпления. С две думи — хора, за чиято работа ги е стигнало възмездито.
Ахматовците: от гордостта на Кадиров до поредица некролози
Паралелно се разиграва и друга история — тази с бойците на Ахмат. Преди около месец и половина дронове удариха паркинга пред сградата на ФСБ в Грозни. После в мрежата се появи видео с цяла поляна тела на ахматовци — там е прилетяло нещо с двеста хиляди елемента на поразяване, а ентусиасти само от кадрите са преброили около тридесет убити.
Последният епизод от тази серия се разигра буквално предпоследната нощ. Шахтоуправление в Снежное, Донецка област — сгради и комуникации, охотно превърнати от окупаторите в казарми и производствена база. Удар с до десет тежки дрона изгори всичко, което може да гори: ремонтна база, монтажен цех за квадрокоптери, казарми и школа за оператори на дронове. Началникът на базата е оформен като Товар 200. Базата е Ахматовска.
Планирано, изпълнено, документирано — случайност ли е?
Всяка от тези операции е продукт на дълбока разузнавателна работа. Публиката вижда само финала — ефектния взрив или видеото с последствията. Зад него стои огромен невидим труд: наблюдение, верификация на цели, логистика, специализирани дронове с вероятно модифицирани бойни глави. Нищо от това не е импровизирано.
Ахматовците и контрарозузнавачите на ФСБ не са непознати за украинското командване. Именно те са неколкократно предупреждавани, че времето на отговорност ще дойде. Приемали са тези предупреждения с ирония. Вероятно с по-малко ирония ги приемат сега — ако въобще са в положение да приемат каквото и да е.
Сигналът е изпратен — до всички
Систематичното унищожаване на тези структури носи послание, което надхвърля прякото военно значение. Сигналът е адресиран не само до онези, чиито имена са в списъка — той е и до всички, дето обичат да се въртят наоколо: сподвижниците, наблюдателите, просто изпълняващите заповеди. Близостта до военно престъпление се е оказала рискована позиция.
Путиновата война разруши много неща — включително и илюзията, че злодеянията, извършени на окупирани територии, ще останат безнаказани. Горивото свършва. Заводите горят. Центровете на ФСБ са развалини. Ахматовските бази са пепел. Процесът е тръгнал — и изглежда, никой не е в позиция да го спре.
