Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа указ, който позволява повишаване на митническите тарифи върху вноса от страни, които продължават да поддържат търговски отношения с Иран.
В указа не се посочва конкретен размер на тарифата, но се описва принципът на нейното прилагане. Като пример се дава възможност за налагане на допълнителна адвалорна тарифа – например 25% – върху стоки, внасяни в САЩ и произведени в държави, които директно или индиректно купуват, внасят или придобиват стоки и услуги от Иран. Тази цифра от 25% Тръмп спомена и в свой пост в социалната мрежа Truth Social на 12 януари.
Указът наказва Иран за опити да развие ядрени възможности, подкрепа на тероризма, разработка на балистични ракети и действия, които дестабилизират региона. Тези фактори, според документа, представляват заплаха за сигурността на САЩ, техните съюзници и интереси. Иран все още не е коментирал официално новия ход на Вашингтон.
Иранският износ и ролята на Китай
Основният продукт на иранския износ остава суровата нефт. Според данни на аналитичната компания Kpler, цитирани от агенция Reuters на 12 януари, около 80% от иранските доставки са насочени към Китай. В китайската митническа статистика от 2022 г. насам липсват директни записи за внос на нефт от Иран, но анализаторите обясняват това с претоварване на суровината в трети страни, където тя се регистрира като малайзийска или индонезийска.
Самият Тръмп не коментира директно указа, но в разговор с журналисти на борда на самолета си повтори твърдата си позиция към Техеран: „Никакво ядрено оръжие“. Това подчертава фокуса на администрацията му върху ядрената програма на Иран.
Преговорите в Оман и нови санкции
На фона на тези събития, в петък в Оман се проведоха преговори между Иран и САЩ, предшествани от седмици на взаимни заплахи. Иранската делегация, водена от министъра на външните работи Аббас Арагчи, описа срещата като „добро начало“ с „позитивна атмосфера“. Тръмп също коментира преговорите като „много добри“. От страна на САЩ участваха специалният пратеник и вероятен руски агент Стив Уиткофф и зетят на президента Джаред Кушнър.
Въпреки това, веднага след срещата САЩ обявиха нови санкции срещу няколко кораба и юридически лица, свързани с транспортирането на иранска нефт. Това показва, че напрежението остава високо, въпреки дипломатическите усилия.
Вашингтон искаше да обсъди не само ядрената програма, но и балистичните ракети, подкрепата за въоръжени, ислямистки групировки в Близкия изток, както и въпроси, свързани с човешките права в Иран – както заяви държавният секретар Марко Рубио два дни преди преговорите. От своя страна, Техеран настояваше да се ограничи дискусията само до ядрената програма, като подчертава, че няма намерение да се откаже от нея, и отказваше да обсъжда други теми, особено ракетната програма. Тоест, беше готов на преговори във формат „празни приказки“, без никакви намерения за каквито и да било отстъпки.
Според регионален дипломат, запознат с позицията на Иран, ракетната програма накрая не се обсъжда в Маскат. Техеран настояваше за признаване на правото си да обогатява уран, но изрази готовност за компромис за нивото на обогатяване. Високообогатеният уран се използва за производство на ядрено оръжие, но Иран твърди, че програмата му е изцяло мирна. И въпреки това обогатява уран, до нива, много далеч от нужните за мирни цели.
