Американските разузнавателни служби анализират как Иран би реагирал, ако Доналд Тръмп едностранно обяви победа и започне изтегляне от конфликта, който вече два месеца носи жертви, растящи разходи и политически щети за Белия дом.
Според източници от администрацията, въпросът не е дали войната е успешна, а как да бъде представена така, че да изглежда успешна пред избирателите. Това обикновено е знак, че ситуацията не върви по план.
Победа за кого?
Оценките на американските служби сочат, че ако Вашингтон обяви победа и намали военното си присъствие, Техеран вероятно ще го възприеме като собствен успех. Ако обаче САЩ заявят триумф, но оставят силите си в региона, Иран ще гледа на това като на тактически ход, а не край на конфликта.
С други думи: лозунгът може да се смени, но реалността на терен не се впечатлява от пресконференции.
Политическата цена расте
Войната е силно непопулярна сред американците. Само около една четвърт от анкетираните смятат, че кампанията си е струвала или че е направила САЩ по-сигурни. Това е тревожен сигнал за Белия дом преди междинните избори.
Когато дори собствените ти избиратели започнат да питат „защо сме още там?“, обикновено идва моментът за ново „историческо споразумение“ или внимателно режисиран край.
Ормуз: истинската карта на Иран
Въпреки дипломатическите опити, Ормузкият проток остава частично блокиран след ирански атаки по кораби и миниране. През този маршрут минаваше близо една пета от световния петрол. Резултатът е предвидим – по-високи енергийни цени и по-скъп бензин в САЩ.
Това показва, че режимът в Техеран, колкото и отслабен да изглежда, все още разполага с болезнени инструменти за натиск.
Военните опции стоят, но ентусиазмът изчезва
Формално нови удари срещу ирански военни и политически цели остават на масата. Но идеи като сухопътна инвазия вече изглеждат значително по-малко вероятни. Причината е проста: реалната цена започва да се вижда, а бързите победи се оказаха рекламна брошура.
Междувременно Иран използва примирието, за да извади укрито оръжие, пускови установки и дронове, заровени след американско-израелските удари.
Вашингтон обсъжда как да обяви победа, а Техеран обсъжда как да използва паузата. Това е разликата между политическия PR и стратегическата търпеливост. Когато едната страна мисли за избори, а другата за изтощение на противника, конфликтът далеч не е приключил.
