Светът генерира около 92 милиона метрични тона текстилни отпадъци всяка година — количество, което продължава да расте заради ускореното производство и потребление на т.нар. „бърза мода“. Нов репортаж на CNN проследява пътя на изхвърлените дрехи от САЩ до Индия, където се е развила многомилиардна индустрия за рециклиране, но с висока човешка и екологична цена.
Според данни от последни международни анализи, текстилната индустрия е сред най-замърсяващите в света и е отговорна за близо 10% от глобалните въглеродни емисии. Въпреки усилията за рециклиране, едва около 12% от текстилните отпадъци се преработват, а под 1% се използват за производство на нови дрехи. Огромната част от отпадъците се озовава на сметища или в инсинератори.
В центъра на разследването е индийският град Панипат, често наричан „столицата на изхвърлените дрехи“. Там всяка година пристигат огромни количества употребявани текстили от Северна Америка, Европа и Азия. В местни фабрики дрехите се сортират, раздробяват и превръщат в прежда, одеяла, изолационни материали и други продукти. Индустрията осигурява работа на стотици хиляди хора и генерира милиарди долари приходи.
Но зад икономическия успех стои сериозна социална цена. Според разследвания на международни медии много работници са изложени ежедневно на прах, микрофибри и токсични химикали в лошо вентилирани помещения, често без предпазно оборудване. Лекари и активисти предупреждават за ръст на респираторни заболявания, астма и хронични белодробни проблеми сред работниците и жителите на районите около фабриките.
Допълнителен проблем представляват синтетичните материи като полиестер, които отделят микропластмаси при обработка и пране. Експерти предупреждават, че микропластмасите вече се откриват във въздуха, водата и дори в човешкия организъм.
Темата предизвиква и остри реакции в Индия. Министерството на текстила на страната официално оспори някои твърдения в репортажа на CNN, заявявайки, че индийската текстилна индустрия има важна роля за глобалното рециклиране и че голяма част от отпадъците се обработват устойчиво. Властите подчертават, че секторът осигурява поминък за милиони хора и допринася за намаляване на текстилните отпадъци по света.
Междувременно нараства общественият натиск върху големите модни компании да ограничат свръхпроизводството, да инвестират в по-устойчиви материали и да подобрят прозрачността по веригата за доставки. Организации за устойчиво развитие предупреждават, че без сериозни промени количеството текстилни отпадъци може да достигне близо 100 милиона тона годишно още през следващите години.
В социалните мрежи темата също предизвика сериозен дебат. Много потребители определят модната индустрия като пример за „култура на еднократната употреба“, докато други настояват за по-дълъг живот на дрехите, повторна употреба и подкрепа за т.нар. „бавна мода“.
