В ранните часове на деня в руския град Ставропол гръмна взрив, който отне живота на Заур Гурциев – заместник-кмет и „герой от фронта“ в Украйна. Местните власти, в синхрон с добре отработените си рефлекси, побързаха да не изключат версията за терористичен акт, извършен – как иначе – от „украински нацисти“. Класика в жанра.
Според губернатора на региона Владимир Владимиров, Гурциев е загинал при „нощен инцидент“ на улица Чехов. Какъв точно инцидент – не казва. Но когато руските официални лица започнат да използват думи като „инцидент“ и „не изключваме версията“, почти винаги това означава, че някой е загубил контрол над ситуацията или над разказа. Ето го и „инцидента“:
По-късно кметът на Ставропол Иван Уляченко излиза с уточнение – станал е „хлопок“ (любимата руска дума за взрив, която звучи като децата да са изпуснали балон). Загинали са двама мъже, няколко коли са повредени. Инцидентът става пред жилищна сграда – улица Чехов 85/19. Според полубулевардните, полусилови канали като Mash и Shot, става дума за граната. Според Baza – експлозивното устройство е било носено от втория загинал – 29-годишният Никита Пеньков, който може да е бил използван „в тъмното“. Тоест, без да знае, че носи смърт.
Гурциев е бил човек с привилегии – завърнал се от фронта в Украйна през май 2024 г., включен в президентската програма „Време на герои“, която трябваше да превърне участниците във войната в новите управленци на Русия. „Герой“ от Мариупол, отличен за действията си в Авдеевка. До тук – перфектен кадър на новата поствоенна бюрокрация.
И точно тук започват въпросите. Как така един от „героите на СВО“ умира от взрив в мирно време, в руски град? Защо някой би искал да го елиминира? И дали всъщност става дума за вътрешна разправа, престъпление от битов характер или политическо послание, замаскирано зад удобната фраза „украински терористи“?
Следствието вече се води по членове за убийство и незаконно притежание на взривни вещества. Което, в руски превод, често означава „не ни се занимава, но трябва да изглежда, че правим нещо“.
Обстановката в града, уверява губернаторът, е „спокойна“. А ако някой каже, че ситуацията е под контрол, това в Русия обикновено е сигнал, че контрол няма.
Накратко – един взрив, две жертви, куп версии и още повече съмнения. Истината може би никога няма да излезе наяве. Но въпросът остава: какво се случва, когато хора, подготвяни за новия руски елит, започнат да загиват мистериозно? И още по-важно – дали тази война, завърнала ги у дома като „герои“, всъщност не ги преследва и в тила?
Ако това е „времето на героите“, какво ли ще е времето на разплатата?
