Израел пренесе нощната операция на ново ниво, след като удари високопоставен ирански представител в самото сърце на Техеран. Целта: Али Лариджани — човек от най-близкия кръг на властта. Резултатът? Все още неясен, но посланието – повече от ясно.
Във вторник израелските отбранителни сили потвърдиха, че са убили националния лидер на групировката Басидж Раада Салимани и неговия заместник Кариши. Двамата бяха убити в импровизирана палатка, поставена, за да се затрудни проследяването им, а не в известен щаб.
Израелските отбранителни сили също потвърдиха, че са се опитали да убият висшия ирански служител Али Лариджани, което е най-значимото целенасочено убийство от началото на войната на 28 февруари. Смъртта на Лариджани беше потвърдена от министъра на отбраната Израел Кац малко след това.
Кой всъщност беше на прицел?
Али Лариджани не е просто поредният чиновник. Като секретар на Висшия съвет за национална сигурност, той стои в центъра на решенията, които оформят политиката на Иран. Удар срещу него означава едно: атаката вече не е само по инфраструктура или военни обекти – тя е насочена към мозъка на системата.
Дали е ликвидиран или само ранен? Тук започва обичайната игра на мълчание и полуистини.
Само Лариджани ли беше целта?
Не. Паралелно с това, израелски удар е насочен и към Акрам ал-Аджури – ключова фигура в Палестински ислямски джихад. Според източници, той и други висши кадри са се укривали в „сигурна“ къща в Техеран. Сигурна – до момента, в който не се оказва, че някой вече има адреса.
Началникът на Генералния щаб на Израелски отбранителни сили, Еял Замир, почти потвърди операцията с дипломатичното си изказване за „значими резултати“. В превод: някой важен най-вероятно вече не е фактор.
Какво означава това за конфликта?
Смята се, че Лариджани в момента е човека, който управлява иранския режим, откакто аятолах Али Хаменей беше убит от израелската армия заедно с иранския военен началник, командващия Корпуса на гвардейците на ислямската революция, министъра на отбраната на Иран и около 40 други висши служители на 28 февруари.
Ако досега ударите изглеждаха като опит за отслабване на военния потенциал, сега те все повече приличат на хирургично премахване на ключови фигури. И не къде да е, а в столицата на Иран.
Това поставя няколко неудобни въпроса:
- Колко дълбоко прониква разузнаването?
- И колко „сигурни“ са всъщност безопасните убежища?
Отговорите, както обикновено, няма да дойдат официално. Но когато ракети започнат да намират точните хора в точните сгради, значи някой някъде говори повече, отколкото трябва.
