В разгара на зима, когато Украйна се опитва да държи светлините включени под непрекъснатите руски удари, премиерът на Роберт Фицо реши да вдигне напрежението. Заплахата му е проста като електрически ключ: ако Киев не възобнови в рамките на два дни транзита на руски петрол към Словакия, Братислава ще спре извънредните доставки на електроенергия за Украйна.
Звучи като сцена от трилър, но това е реалност – и то по трасето на стария съветски нефтопровод „Дружба“. Именно по него Словакия и Унгария все още получаваха значителни количества руски петрол, въпреки че всички останали страни от ЕС, отдавна намериха алтернативи. Случайност ли е, че и двете държави имат лидери с лакейско отношение към Москва? Едва ли.
Как започна новият енергиен шантаж?
Потокът по основната линия на „Дружба“ беше прекъснат на 27 януари. Киев твърди, че руски дрон е поразил оборудване на тръбопровода в Западна Украйна. Резултатът: ремонт, пауза и нарастващо раздразнение в Братислава и Будапеща.
Междувременно Словакия се оказа важен донор на електроенергия за Украйна. Енергийни експерти посочват, че миналия месец тя е осигурила около 18% от рекордния внос на ток в страната – жизненоважен заради системните удари по украинската енергийна инфраструктура от есента насам.
И тук идва въпросът: когато една държава ти помага да държиш мрежата жива, има ли право да поставя условия? Или това вече е форма на енергиен рекет в сянката на войната?
„Пуснете петрола, иначе гасим тока“
„Ако доставките на петрол към Словакия не бъдат възобновени в понеделник, ще поискам от SEPS да спре извънредните доставки на електроенергия за Украйна“, заяви Фицо. SEPS е словашката държавна компания, която управлява преносната мрежа.
Киев от своя страна предлага алтернативни маршрути – включително през украинската транспортна система или по море, с възможност за използване на трасето Одеса–Броди. Украинската мисия към ЕС уверява, че страната е „постоянно готова“ да осигури транзит в рамките на наличното законодателство.
Тоест: има воля, има варианти, но има и политика.
Енергията като оръжие – от двете страни
От октомври насам Русия засили дроновите и ракетни удари по украинската енергийна система. Милиони украинци прекараха дълги часове без ток и отопление в разгара на зимата. И въпреки това, през цялата война Украйна позволи територията ѝ да се използва за транзит на руски енергийни ресурси към Европа – обемите намаляха, но не бяха напълно спрени.
Сега обаче въпросът е друг: докъде стига прагматизмът и откъде започва политическото изнудване? Ако токът стане разменна монета за петрол, кой печели и кой плаща сметката?
Европа отдавна говори за „енергийна независимост“. Но когато старите тръби и новите кабели се превърнат в инструмент за натиск, става ясно, че зависимостите не се късат с лозунги. Те се режат трудно – и често със скърцане.
А в този случай кабелът може да се окаже по-остър от тръбата.
