На 28 март организацията Аншар Алах — по-известна като хутите — официално се присъедини към иранската война срещу САЩ и Израел, изстрелвайки два балистични ракети към южен Израел. И двете бяха прехванати. Скромен дебют, но символиката е недвусмислена.
Говорителят на организацията Яхя Сари не пропусна да отбележи, че операцията съвпаднала с „героичните действия на нашите братя муджахидини в Иран и Хизбула в Ливан.“ С други думи — добре дошли на четвъртия фронт.
Кой всъщност са хутите — самостоятелни или просто добре въоръжена провинция на Техеран?
Тук анализаторите правилно отбелязват, че хутите не са обикновени марионетки. За разлика от ливанската Хизбула или иракската Катаиб Хизбула — които са буквално франчайзи на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР), създадени, въоръжени и финансирани от Иран — хутите имат собствена история, собствени корени и собствена идеология. Те са автентично местно движение, израснало от дългогодишни йеменски традиции.
Но и тук е уловката — тяхната впечатляваща военна мощ не е паднала от небето. Тя е директен резултат от иранската поддръжка. Според документи, получени от йеменски източници, офицери на КСИР присъстват физически на йеменска земя и са „дълбоко въвлечени“ в надзора над разузнавателните, дронови и ракетни способности на хутите. Съществува съвместна оперативна зала, а ирански, иракски и ливански експерти обучават хутски персонал — включително в Иран и Ливан.
Накратко: независими по произход, но дълбоко интегрирани в иранската военна мрежа. Ако Техеран поиска нещо, отказът е малко вероятен.
Баб ел-Мандеб: теснината, която може да задуши световната търговия
Истинският залог обаче не са ракетите срещу Израел. Истинският залог е Баб ел-Мандеб — тесният проток между Червено море и Аденския залив, през който минават между 10 и 12% от световната морска търговия.
По време на войната в Газа хутите вече демонстрираха какво могат да направят с него: атаките им срещу търговски кораби предизвикаха 90% спад в трафика по маршрута. Корабните компании бяха принудени да заобикалят Африка и да плават около нос Добра надежда — с всички произтичащи от това разходи, закъснения и главоболия.
Хутите спряха тези атаки като част от примирие с американците, сключено преди края на войната в Газа. Но сега, когато Ормузкият проток е блокиран от Иран, Баб ел-Мандеб придобива съвсем ново значение. Саудитска Арабия вече използва вътрешния си тръбопровод и пристанището Янбу на Червено море, за да изнася до 7 милиона барела петрол дневно по алтернативния маршрут. Единственият алтернативен маршрут.
И точно тук картината става интересна. Ако хутите решат да подновят атаките срещу танкерите в Червено море, саудитските петролни износи — вече и без това ударени от затварянето на Ормуз — ще бъдат допълнително застрашени. Пазарите явно разбраха посланието: след хутската атака на 28 март петролните цени скочиха с 3% само в понеделник.
Засега само сигнал, но колко дълго?
Към момента хутите не са обявили намерение да подновят блокадата на Червено море и не са атакували нито един танкер. Иран вероятно предпочита да запази тази карта за по-нататък — може би като отговор на американска наземна операция за отваряне на Ормуз, или като инструмент за натиск, ако ескалацията продължи.
Изчислението е просто: ако хутите ударят по танкерите, Саудитска Арабия и останалите страни от Персийския залив ще бъдат притиснати да се наредят по-близо до американците — което е точно обратното на иранските интереси.
Така четвъртият фронт е отворен, но все още не е разгърнат в пълна сила. Хутите изстреляха ракети — повече като знак, отколкото като смъртоносен удар. Останалите три фронта — директният ирано-израелски ракетен обмен, конфликтът в южен Ливан и кампанията на шиитските милиции в Ирак срещу американски сили — вече са активни.
Ако Баб ел-Мандеб бъде затворен, глобалните вериги на доставки ще усетят удара. А нефтените цени — и без това напрегнати — ще имат какво да кажат по въпроса.
