Руското правителство взе решение да подпише споразумения с правителствата на Мали и Буркина Фасо за сътрудничество в областта на използването на атомната енергия в мирни цели. На държавната корпорация „Росатом“ е възложено съвместно с Министерството на външните работи на РФ да проведе преговори с двете африкански държави и при постигане на договореност да подпише от името на руското правителство посочените споразумения.
Мащабна ядрена експанзия в континента
Мали и Буркина Фасо не са единствените африкански държави, където присъства руската ядрена корпорация. През последните години „Росатом“ води активна експанзия в Африка, като е подписал споразумения за сътрудничество с повече от двадесет държави – от Египет, където вече се строи АЕЦ „Елдаба“, до Уганда, Зимбабве и Гвинея.
Русия предлага не просто реактори, а цялостен модел на енергийно развитие. На първи поглед участието в строителството на атомни централи изглежда рационален избор за африканските държави, които остро се нуждаят от енергийна инфраструктура. В действителност обаче става въпрос не толкова за строителство, колкото за комплексна зависимост.
Моделът „построй, владей и управлявай“
„Росатом“ реализира проекти по модела „построй, владей и управлявай„. Руската страна проектира, финансира, строи, доставя гориво, обучава персонал и често експлоатира централите още десетилетия след въвеждането им в експлоатация.
Финансовата част на тези споразумения прави ситуацията още по-деликатна. Централите се строят със средства от руски държавни кредити. В случая с Египет например става въпрос за сума от 25 милиарда долара. Мали, Буркина Фасо и други икономики с нисък БВП и висока външна задлъжнялост практически могат да попаднат в дългова зависимост за десетилетие напред. Плащанията по кредитите ще започнат след няколко години, а тежестта ще падне върху бъдещите поколения данъкоплатци.
Конкуренцията на международния пазар
Кои са конкурентите на „Росатом“ в Африка? Няколко компании със световно име в областта на ядерната енергетика биха могли да съставят конкуренция:
Френската Framatome – една от най-старите играчи на този пазар, която участва в обслужването на АЕЦ „Кобург“ в Египет и планира доставки на оборудване за строящата се АЕЦ „Елдаба“. Компанията разглежда потенциални пазари като Мароко и Алжир.
Американската Westinghouse Electric – разработчик на технологията за реактор AP1000, активно участва в преговори с ЮАР за доставки в тази страна.
Китайските компании China National Nuclear Corporation и CGN са много активни в Африка. Китай има подписано споразумение за строителство на първата АЕЦ в Судан, а в Кения и Алжир се водят преговори за доставки на собствени ядрени технологии – реактори „Hualong One“ модел ACR 1000. На етап преговори е строителството на такива централи в Намибия и Нигерия.
Южнокорейската KEPCO засега не е построила нито една АЕЦ в Африка, но също активно води преговори с ЮАР, Египет и Мароко.
Американо-японската GE Hitachi Nuclear Energy доставя технологии за малки модулни реактори и участва в консорциуми със западни подизпълнители и международни банки за перспективни страни.
Защо Русия печели конкуренцията?
При толкова силна конкуренция защо на „Росатом“ се удава да реализира проектите си? Подходът на Русия се оказва доста универсален и непретенциозен. Кремъл и „Росатом“ предлагат пакетни споразумения, които свалят почти всички рискове от приемащата страна. Това обаче създава форма на „ядрен патронаж“, в рамките на който Русия получава контрол над стратегически енергийни обекти за десетилетия.
Същевременно Русия не изисква реформи, не се намеси във вътрешната политика и не налага условия, както прави Западът. Това прави подобни споразумения особено привлекателни за африканските „елити“.
Предизвикателствата пред западните компании
Западните компании често изискват предоставяне на гаранции за финансиране от държавата-поръчител, застраховане на рисковете и участие на международни банки, които са много предпазливи при африкански инвестиции в ядрената енергетика.
В много африкански страни липсват ядрени агенции, няма законодателство за работа с ядрени технологии, няма обучен персонал и инфраструктура, за да строят и експлоатират самостоятелно АЕЦ. Освен това в много африкански държави редовно стават държавни преврати, конфликти и смени в политическия курс, което прави дългосрочните инфраструктурни проекти на континента изключително рискови за западни компании и международни финансови институции.
Пример за това са меморандумите на редица западни компании в областта на ядрените технологии с Мали, Судан и Буркина Фасо, които постоянно се замразяваха или започваха отначало.
Цената на ядрената зависимост
Ето защо споразуменията с Русия са единственият реален шанс за африканските държави да получат достъп до ядрени технологии. Но такива споразумения съдържат едно голямо „но“ – след строителството на атомната централа тези страни попадат под пълен контрол на Русия, тъй като именно „Росатом“ получава контрол над тяхната ядрена енергетика.
Така енергийните нужди на африканските държави се превръщат в инструмент за дългосрочно геополитическо влияние, което поставя сериозни въпроси за енергийната независимост и суверенитета на континента в бъдеще.
На последно място стои въпросът с ядрената „безопасност“. Африканските народи не са известни с високо ниво на обществено развитие, респективно отговорно и съвестно експлоатиране на съоръжения. За да си осигури лостове за политическо влияние и зависимости, Русия превръща планетата в заложник на диктатори, които е само въпрос на време, да причинят на човечеството нов, ядрен Чернобил.
