Отново ни проглушиха ушите с ехо от бункера: Дмитрий Медведев, някогашният президент и настоящ заместник на Съвета за сигурност на Русия, реши да се изкаже за ситуацията в Близкия изток с присъщата си трезвост… или по-скоро липсата ѝ. С въздебелата грация на човек, който е изпуснал половината бутилка, Медведев отново размаха ядрената карта и сипна една поредна доза апокалиптичен театър.
„Ще получите! Когато пиша за ядрен конфликт, това не е просто така. Това е реално. И бързо. Не трябва никому такова!“ — обяви той в Telegram, сякаш е Батман в махмурлийски костюм.
Ние, разбира се, сме свикнали с тези изблици. Медведев днес звучи повече като интернет трол с детско ядрено копче, отколкото като държавник. Подобни „изказвания“ биха били комични, ако не идваха от страна с хиляди бойни глави и от човек, който (поне формално) е част от висшето ръководство на една военна, ядрена сила. Но когато алкохолизмът и мегаломанията си подадат ръка, резултатът е не геополитика, а стендъп трагедия.
Паралелно с това, Кремъл в лицето на Дмитрий Песков, говорителя на военнопрестъпника Путин, реши да изиграе ролята на „загрижен наблюдател“:
„Русия е обезпокоена и осъжда ескалацията между Иран и Израел“ — заяви Песков, очевидно забравил, че страната му в момента води агресивна война срещу Украйна, бомбардира цивилни и заграбва територии със същия апетит, с който Медведев пресушава чаша водка.
Това лицемерие вече не изненадва никого. Москва, която с години инвестира в дестабилизация и военни конфликти по света – от Сирия до Донбас – сега играе ролята на „глас на разума“. В същото време, израелските удари по Иран и нарастващата заплаха от пълномащабен регионален конфликт заплашват да отворят нова страница в глобалната несигурност.
Докато аятолах Хаменей говори за „горчива участ“ за Израел, а Тръмп (в духа на старата си реплика „we will bomb the s*** out of them“) обещава подкрепа за Тел Авив, светът отново се люшка към ръба на криза. Но в този опасен момент, най-гласовитият „миротворец“ отново е бившият руски президент, който с дъх на спирт ни обяснява, че ядрената война чука на вратата. Бързо. И реално.
Истината е, че когато Кремъл говори за мир, той обикновено има предвид „мир чрез подчинение“ – с ракети, с пропаганда и с диктат. А когато Медведев „предупреждава“, това е просто още една глътка от същата токсична смес: имперска параноя, носталгия по Студената война и дълбок страх от загубата на контрол.
Това, което наистина не трябва никому, е цинична пропаганда с привкус на ядрено отчаяние и водка. На света не му трябват пияни месии, а трезви решения. За съжаление, от Кремъл едва ли ще дойдат такива скоро.
