Доналд Тръмп отново избра любимия си стил – директен, шумен и без грам дипломатически финес. В последното си изявление той обяви, че Иран „няма никакви козове“, освен способността временно да изнудва света чрез Ормузкия проток.
Според него именно контролът върху този ключов морски коридор е единственият коз на Техеран – и то краткотраен. „Единствената причина да са още живе е за да са на масата за да преговарят“, отсече Тръмп в социалните мрежи, с което ясно показа как вижда баланса на силите – или по-точно липсата му.
Наистина ли Иран няма ходове?
Реалността е малко по-сложна от публикация в Truth Social. Ормузкият проток остава една от най-важните артерии за световната търговия с петрол. Всяко напрежение там автоматично удря цените и нервите на пазарите.
Иран отлично знае това. И използва географията си като лост – не защото няма други опции, а защото тази работи най-бързо. Въпросът е колко дълго може да се играе този номер, преди всички да изгубят търпение.
Преговори под напрежение – дипломатия или ултиматум?
Докато Тръмп говори за „избор без избор“, неговият вицепрезидент Джейди Ванс замина за Исламабад с по-умерен тон – и надежда за положителен изход от разговорите.
Но дори в самия Иран картината не изглежда особено подредена. Вътрешни конфликти между фигури като главатаря на терористите от КСИР Ахмад Вахиди и външния министър Абас Арагчи показват, че Техеран още не е решил кой точно държи волана в този момент.
А когато шофьорите са няколко, посоката обикновено е… интересна.
Примирието – реалност или пожелание?
Допълнително объркване внесе и председателя на парламента Мохамад Багер Галибаф, който заяви, че примирието обхваща и Ливан – нещо, което САЩ и Израел категорично отричат.
С други думи: едната страна говори за сделка, другата – за съвсем различна версия на същата сделка. Което рядко е рецепта за мир.
Военният фон – случайно или съвсем не?
Междувременно Тръмп намекна, че американски военни кораби се презареждат „с най-добрите боеприпаси“, ако разговорите се провалят. Това не е точно класическо дипломатическо намигване – по-скоро е напомняне какво следва, ако разговорите се окажат просто разговори.
И тук идва същината: преговорите вървят, но с пръст върху спусъка. Ако тозе набор от ирански политици си играе на преговори, до като КСИР безчинства, САЩ и Израел ще ликвидират и тях и ще дойдат следващи, които може да са по-сговорчиви. Ако не – цикълът ще се повтаря, до като на масата от страна на Иран, не заемат мястото не суицидални фанатици, а вменяеми преговарящи.
