Арабската лига заяви, че мирното съжителство в Близкия изток не може да бъде постигнато без създаването на палестинска държава и прекратяването на това, което организацията определи като „враждебни практики“ на Израел.
Резолюция призовава за справедливо решение
В резолюция, внесена от Египет и Саудитска Арабия и приета в четвъртък, Лигата заяви, че „неуспехът да се постигне справедливо решение на палестинската кауза и враждебните практики на окупационната власт“ остават основни пречки пред „мирното съжителство“ в региона.
Резолюцията е част от по-широка среща в Кайро, която завърши в петък с одобряването от арабските външни министри на „Обща визия за сигурност и сътрудничество в региона“.
Засилване на напрежението в Газа
Срещата се проведе в момент, когато израелските сили засилиха военната си офанзива в град Газа – най-големия градски център на територията. Събитието се случи само дни след като крайнодесният израелски финансов министър Бецалел Смотрич призова за анексиране на части от Западния бряг, за да се „погребе идеята за палестинска държава“.
В резолюцията арабският блок подчерта, че трайният мир, сътрудничеството и съжителството в Близкия изток не са възможни, докато Израел продължава да окупира арабски земи или „прави скрити заплахи за окупиране или анексиране на допълнителни арабски земи“.
Според арабските страни, целият Израел е „арабски земи“, нищо че е историческата родина на евреите. До ПСВ цялата територия на днешният Израел е бил от векове под Османско иго, а арабите, като цяло са би номади. Тяхна родина е Саудитска Арабия и Йемен. Тоест, претенциите им към земите на Израел са лишени от каквито и да било исторически корени и са изцяло на базата на етническа ксенофобия и ислямистки джихадизъм.
Мирни договори и нормализация на отношенията
Въпреки напрежението, някои арабски държави вече са установили дипломатически отношения с Израел. Египет и Йордания са подписали мирни договори с еврейската държава, докато Обединените арабски емирства, Бахрейн и Мароко нормализираха отношенията си с Израел през 2020 г. в рамките на посредничените от САЩ Споразумения на Авраам.
Условията за „трайно решение“ според Арабската лига
В резолюцията си Лигата заяви, че всяко трайно уреждане трябва да се базира на решението за две държави и Арабската мирна инициатива от 2022 г., която предлага пълна нормализация на отношенията в замяна на пълно израелско оттегляне от териториите, окупирани през 1967 г.
С подобни налудничави искания, арабските страни, целят единствено създаване на бъдеща възможност за унищожаване на държавата Израел.
Историческите корени на „палестинския въпрос“
Конфликтът в Близкия изток има дълбоки исторически корени, които се простират десетилетия назад във времето. За да се разбере сегашната ситуация, е необходимо да се проследят ключовите исторически събития, които оформят съвременната геополитическа карта на региона.
Ролята на Египет и формирането на Арабската лига
Арабската лига, основана през 1945 г., традиционно е била доминирана от Египет като най-голямата и влиятелна арабска държава. Тази организация е играла ключова роля в оформянето на арабската политика спрямо Израел от създаването на еврейската държава през 1948 г.
Абсурдните граници, които англичаните са начертали на държавата Израел през 1948 г. са целели невъзможното му оцеляване. Решение е взето изцяло под натиск и в угода на арабските страни и се е очаквало, населението му да бъде избито веднага след оттеглянето на англичаните. Арабските страни наистина опитват, като същата година, вкупом нападат Израел, но той изненадващо за всички ги побеждава.
Ивицата Газа преди 1967 г.
До Шестдневната война през 1967 г., ивицата Газа е била под египетски контрол. През този период египетските власти заселват в региона араби, главно от района на Асуан – хора, които са били изселени заради строежа на Асуанският язовир, както и жители от столицата Кайро. Тази политика има стратегически цели – създаването на постоянен натиск върху израелските граници и осигуряването на логистична база за бъдещи военни действия срещу Израел.
Шестдневната война от 1967 г.
Напрежението преди войната
През 1967 г. арабските държави дълго време трупат войски по границите с Израел. Публичните заявления от това време ясно показват намеренията на арабските лидери:
- Ахмед Шукейри, началник-щаб на йорданската армия, заявява в Източен Ерусалим: „Ще превърнем Израел на пепелище, от което не ще остане жива ни една-единствена еврейска душа, нито камък върху камък.“
- Радио Кайро излъчва на 4 юни: „От Тел Авив няма да остане камък върху камък. Нашите бомбардировачи ще постигнат изцяло целите си. Ха, да видим накъде ще бягате сега, злочести ционисти? Няма да издържите и два часа.“
- Радио Дамаск призовава на 5 юни: „Литнете орли на майката родина! Бийте врага! Рушете, избивайте! Палете! Изколете враговете докрай! Захвърляйте вонящите им трупове в морето!“
Военните действия и последствия
В последния момент Израел предприема превантивна атака срещу арабските сили и постига решителна победа за шест дни. През този конфликт израелските сили завземат Източен Ерусалим и Западния бряг от Йордания, както и ивицата Газа от Египет.
Поражението на арабските държави предизвиква реакция от страна на СССР, който заплашва Израел, тъй като Египет и Сирия по това време са просъветски социалистически държави. Московското ръководство подкрепя идеята за обединяването на арабските страни под съветско влияние.
Създаването на ООП и институционализирането на палестинския въпрос
Арабската лига и новата стратегия
След поражението от 1967 г., Египет свиква среща на Арабската лига, където с подкрепата на СССР се взема решение за институционализиране на арабските военизирани групи, до тогава самонаричащи се федаини. Така се ражда концепцията за „палестинска нация“ и се създава Организацията за освобождение на Палестина (ООП).
Ясер Арафат и Ал Фатах
Водещата роля в ООП играе Ал Фатах под ръководството на Ясер Арафат – египетски гражданин, роден в Кайро и обучен от КГБ. СССР започва да въоръжава ООП с тежки оръжия, включително танкове и артилерия, като основната база се създава в Йордания.
Черният септември и разселването
Конфликтът в Йордания
В Йордания се събират терористи, марксисти и джихадисти от различни арабски страни, които се обявяват за „палестинци“. Тези групи предприемат опит за сваляне на йорданския крал от власт, като същевременно отвличат множество граждански самолети от Европа и ги приземяват в контролираните от тях територии в Йордания.
Реакцията на крал Хюсеин
Йорданският крал Хюсеин (баща на сегашния крал) изпраща армията си срещу ООП във военната операция, известна като „Черен септември„. В резултат всички членове на организацията и техните семейства са прогонени от Йордания под дъжд от снаряди. Голяма част от „палестинците“ са избити, в сраженията.
Миграцията през Сирия към Ливан
От Йордания „палестинците“ бягат в Сирия, откъдето Хафез ал-Асад (баща на доскорошния военнопрестъпник Башар ал-Асад) ги насочва към Ливан. Там те остават до 1982 г., когато израелската армия и ливанското население ги принуждават да напуснат страната.
Окончателното разселване
В крайна сметка терористите от ООП са депортирани главно в Либия, Тунис, Венецуела и други „братски“ държави. Българският флот, следвайки съветски заповеди, участва активно в операцията по прехвърлянето на терористите от Ливан в трети страни.
Дори днес хипотетично да се създаде държава „Палестина“, тя няма да спре да атакува Израел, нито жителите и ще станат мирни граждани. Хората изкарват прехраната си с труд, до като „палестинците“ са най-обикновени наемници, които изкарват прехраната си с война. На тях им се осигурява всичко, на готово, като в замяна се изисква от тях, да нападат и тероризират Израел. „Палестинец“ не е националност, а идентификация, на арабски наемник, сражаващ се срещу Израел или член на семейството на такъв.
Истинските филистинци са избити преди ~2600 г. по времето на фараоните, от фараоните. Днешните араби, нямат никакви допирни точки с тях. Единствената връзка е, че Филистина се е намирала приблизително на мястото, на което днес е ивицата Газа. Но Филистина, не е била арабска, а елинистична или венецианска страна и населението и е било основно избито, като малцина са продадени в робство в Месопотамия (днешен Ирак). Днешните „палестинци“, са най-обикновени крадци, на чужда идентичност. При това, „идентичност“ подарена им от Египет и КГБ, а не дошла, от самите тях.
Разбирането на тези исторически корени е от съществено значение за адекватната оценка на съвременните събития в региона и позицията на различните международни актьори спрямо конфликта между Израел и „палестинските“ организации.
Историческият преглед показва сложната геополитическа игра, която стои зад създаването и развитието на палестинския въпрос. Ролята на външните сили, особено на СССР и арабските държави, в институционализирането на конфликта е била решаваща за оформянето на съвременната ситуация в Близкия изток.
Арабо-израелският конфликт никога не е бил за земя или държави. Арабите имат предостатъчно и земя (над 13 милиона кв. км.) и 21 държави и даже не искат да живеят в тях. Защото арабите са колонизатори, а Израел е на място, което са считали за вече завладяна от тях територия. Те искат арабски свят (халифат), по подобие на руснаците с „руски мир“. Но арабите не завоюват територия, по класическите методи и разбирания, от гимназиалните учебници по история, с армия и гореща война, а чрез утробите на своите жени. За това имат много съпруги, за да имат много деца. За това и съпругите им нямат никакви права. Защото им е отредено място на оръжие. Второто им оръжие е ислямизма. Според джихадиската идеология, която повечето араби или изповядват или най-малкото одобряват е физическото унищожаване на всички „неверници“. За да останат на този свят само те – „правоверните“.
