В последните месеци геополитическата ситуация в Близкия изток продължава да се развива динамично, особено по отношение на сектора Газа. Според анализа на експерта Давид Шарп, преходът към втория етап от плана на президента на САЩ Доналд Тръмп за Газа предизвиква сериозни въпроси. Този етап, който включва създаването на национална комисия за управление на територията, се сблъсква с реалността на запазения военен потенциал на Хамас. В тази статия ще разгледаме ключовите аспекти на ситуацията, базирани на коментарите на Шарп, включително ролята на комисията, перспективите за демилитаризация и свързаните събития в Иран.
Преходът към втория етап и предизвикателствата с Хамас
САЩ обявиха преход към втория етап от плана на Тръмп, който предвижда създаването на палестинска национална комисия за управление на Газа. Този ход обаче не се съгласува напълно с факта, че Хамас продължава да възстановява своя боен потенциал. Както отбелязва Шарп, оригиналният план на Тръмп изрично подчертава необходимостта от демилитаризация на Газа – позиция, която наскоро бе потвърдена и от Стив Уиткоф. Въпреки това, на практика засега виждаме само декларации, без реални стъпки към разоръжаване.
Комисията, която трябва да ръководи Газа, все още няма осигурен бюджет, а финансирането ѝ остава неясно. Реалната власт, според Шарп, принадлежи на този, който контролира оръжието и финансовите ресурси. Хамас, от своя страна, използва настоящата пауза, за да възстанови силите си. Въпреки ограниченията – липсата на сериозна контрабанда на оръжие от външни поддръжници и унищожаването на голяма част от производството им – групата се фокусира върху вътрешни ресурси. Това включва възстановяване на тунели, събиране на взривни вещества от неексплодирали израелски боеприпаси, бойна подготовка и набиране на нови членове.
Шарп подчертава, че Израел трябва да убеди САЩ в необходимостта от бързо разоръжаване на Хамас – или доброволно, или чрез други средства. В противен случай, комисията рискува да се превърне в „параван“ за Хамас, който ще ускори възстановяването на военния си потенциал с допълнителни ресурси от втория етап. Неотдавнашни инциденти, като откриването на ракети на контролирана от Израел територия, илюстрират, че Хамас продължава да събира и инвентаризира ресурси, докато не е подложен на директни удари.
Ролята на Али Шаат и съгласието на страните
Бившият заместник-министър на планирането и международното сътрудничество в Палестинската администрация, Али Шаат, е назначен за ръководител на комисията за управление на Газа. Тази конфигурация получи подкрепа от САЩ, Израел и дори Хамас. Шаат, инженер с докторат от Каирския университет, е роден в Хан Юнис (южната част на Газа) и е живял дълго време в Юдея. Той не е директно свързан с терористична дейност, а кандидатурата му е одобрена от израелската разузнавателна агенция Шабак. Въпреки това, Шаат наскоро обвини Израел в смъртта на баща си по време на войната в Хан Юнис.
Шарп отбелязва, че всички членове на комисията са „технократи“ без пряка връзка с тероризъм, но те не са „паднали от Луната“ – повечето имат връзки с Палестинската администрация или структури в Газа. Двама от тях, отговорни за силовия блок, са известни с антипатията си към Хамас, но комисията няма реален силов апарат. Това подчертава основния проблем: властта остава при тези, които държат оръжието.
Що се отнася до съгласието на Израел, Шарп предупреждава да не се правят прибързани изводи. Премиерът Нетаняху, военните лидери и дори президентът Тръмп продължават да настояват за разоръжаване на Хамас „по добър или по лош начин“. Реалните действия ще се видят през пролетта или есента. Засега Израел избягва публични конфронтации със САЩ, които искат да демонстрират дипломатически успех, но и американците разбират, че без демилитаризация постижението ще бъде краткотрайно.
Тръмп и Иран: Преразглеждане на удара по КСИР
В по-широкия контекст на близкоизточната политика, Шарп коментира и ситуацията с Иран. Тръмп, според експерта, е преразгледал плановете си за директен удар по обекти на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР). Това се подкрепя от думите му от 14 януари, където той спомена обещания от иранска страна да не се прибягва до смъртни присъди за протестиращи. Дипломатическите усилия на арабски страни и други играчи, включително саудитски източници, които твърдят, че са дали шанс на Иран, също сочат към отлагане.
Иранският посланик в Пакистан потвърди, че Тръмп е уведомил за отмяната на удара преди пресконференцията. Въпреки това, някои източници предполагат, че това може да е тактика за успиване на бдителността на Иран. Шарп обаче смята, че вероятността за удар остава, в зависимост от развитието на събитията – особено ако репресиите срещу протестиращи продължат. Липсата на интернет в Иран затруднява мониторинга, но ако се потвърдят нарушения на обещанията, Тръмп трудно ще игнорира заплахите си.
Признаци за подготовка към удар, като евакуацията на бази в Кувейт и Катар, показват, че ситуацията може да се промени бързо под влияние на дипломатията. В крайна сметка, животът показва, че дори в последния момент всичко може да се обърне.
Неизвестни и перспективи
Ситуацията в Газа и по-широкия регион остава напрегната, с фокус върху баланса между дипломация и военна реалност. Планът на Тръмп предлага рамка за управление, но без ефективна демилитаризация рискува да подкрепи Хамас. За Иран, преразглеждането на Тръмп е временно, а бъдещето зависи от вътрешните протести и международните усилия. Както заключава Шарп, истинските изводи ще дойдат с времето, но ключът е в реалните действия, а не в декларациите.
