В края на декември 2025 г. светът бе шокиран от трагичен инцидент в Турция: бизнесджет Falcon 50, летящ от Анкара към Триполи, се разби, отнемайки живота на началника на генералния щаб на либийската армия и четиримата му спътници. Връзката с борда бе загубена само 40 минути след излитането, а министърът на вътрешните работи на Турция съобщи за заявка за аварийно кацане. Отломките бяха открити в района на Хаймана. Този инцидент се случи само един ден след като турският парламент одобри удължаване на мандата за разполагане на турски войски в Либия – решение, базирано на молба за военна помощ от признатото от ООН правителство в Триполи.
Военния експерт Давид Шарп сподели своите виждания за да разберем по-дълбоко контекста и възможните причини зад тази катастрофа. Според Шарп, инцидентът изглежда по-скоро като обикновена авария, отколкото като целенасочен атентат. „Това прилича на нещастен случай. За някои, разбира се, това е ‘щастлив’ случай, тъй като става въпрос за човек, който е враг за значителна част от либийското население и за силите, контролиращи източната част на страната“, коментира експертът. Той подчерта, че формално загиналият е началник на генералния щаб на либийските въоръжени сили, но де факто той представлява само западната част на Либия, където се намира правителството в Триполи.
Шарп отбелязва, че според наличните данни от отворени източници, екипажът на самолета е съобщил за проблем с електрооборудването и е поискал аварийно кацане, като дори е изхвърлил гориво, за да намали рисковете. „Ако не приемем, че е имало взрив или че самолетът е бил свален, или пък саботаж, то вероятно става въпрос за банална авария“, обяснява той. Експертът припомня, че историята познава множество случаи, в които висши военни лица са загинали в катастрофи без заговор – от полския президент Лех Качински до различни генерали в минали конфликти.
Контекстът на либийския конфликт
Либия остава дълбоко разделена след свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г. Страната е разкъсана между две основни фракции: правителството на националното съгласие в Триполи (западната част), признато от ООН, и силите на генерал Халифа Хафтар на изток. Турция е ключов поддръжник на триполското правителство, предоставяйки военна и политическа помощ. „Турция е един от най-важните играчи в гражданската война в Либия, подкрепяйки ислямисткото правителство на Запада“, подчертава Шарп. По време на активните бойни действия Анкара е изпратила наемници от протурски формирования в Сирия, оръжия (финансирани частично от Катар) и дронове Bayraktar, които са играли решаваща роля в отблъскването на настъплението на Хафтар.
На другата страна стоят Египет, Обединените арабски емирства и Русия, които подкрепят източните сили. „Ситуацията на фронтовата линия е относително стабилна в момента, но това е крехко примирие“, предупреждава експертът. Той отбелязва, че Либия е „изкуствена държава“ с дълбоки кланови, племенни и политически противоречия, които се усложняват от външни интереси.
Една от ключовите теми е посещението на загиналия в Анкара. Шарп предполага, че преговорите са били свързани с продължаване и разширяване на турската военна помощ. „Вероятно са обсъждали запазването и увеличаването на турското участие, включително присъствието на турски сили на място“, казва той. Сред загиналите е бил и отговорникът за военното производство в Либия, което предполага връзка с оръжейни доставки или сътрудничество.
Освен това, Турция е сключила с триполското правителство споразумение за разделяне на изключителните икономически зони в Източното Средиземноморие. Това създава напрежение с Египет, Израел, Кипър и Гърция, като Шарп го описва като инструмент на „неоотоманските амбиции“ на Анкара. „Либия е само един от инструментите в по-голямата геополитическа игра в региона“, заключава той.
Възможни последици от инцидента
Според Шарп, смъртта на началника на генщаба и неговото обкръжение едва ли ще доведе до незабавно възобновяване на мащабни бойни действия. „Мащабните конфликти се подновяват по свои специфични причини, а не задължително поради един инцидент“, обяснява експертът. Той припомня, че преди години страните са били на ръба на пълна ескалация, но са успели да постигнат пауза и да се оттеглят.
Въпреки това, Либия остава тлееща точка на нестабилност. „Проблемите не са изчезнали – има множество външни играчи със свои интереси: Турция и Египет са основните, но и Русия има роля“, подчертава Шарп. Той предупреждава, че предсказването на следващата експлозия е трудно, но „тишината в Либия няма да трае вечно“.
