Из руските коридори на властта отново плъзнаха слухове. Не официални, разбира се – там официалното отдавна е форма на художествена литература. Става дума за уж прихванат доклад за състоянието на руското ядрено оръжие, попаднал в ръцете на „неизвестно разузнаване“, което пък го е споделило с американците. И според този доклад прочутите „червени линии“, които кремълският фюрер обича да чертае с драматична физиономия, всъщност били… кафяви. И по цвят и по съдържание и по миризма.
Изводът бил прост и брутален: ако днес се стигне до ядрен обмен, Русия ще трябва да взривява това, което все още може да гърми, на собствената си територия. Не защото е стратегически замислено, а защото друго просто не работи. Апокалипсис „на място“, без доставка.
Разбира се, всичко това са слухове. Но именно от момента, в който те тръгват, Доналд Тръмп спира да обръща внимание на путинските линии – какъвто и цвят да са. Ако приемем, че в тези слухове има зрънце истина, най-удивителното не е състоянието на ядреното оръжие, а фактът, че някой изобщо е посмял да докладва нещо, което не е извадено от тавана.
Защото системата в Русия отдавна работи на принципа „царят пита – придворните разказват приказка“. Показателен пример е Купянск – градът, който Владимир Путин превзе повече пъти, отколкото средностатистическият зрител може да преброи, без да си води записки.
Само между ноември и декември 2025 г. Путин публично „взе“ Купянск поне 4–5 пъти. В различни формулировки, с различни епитети, но винаги с едно и също самочувствие. Проблемът е, че градът си остана под контрола на украинските сили. Но това са дреболии. Важното е какво е докладвал Герасимов – човекът, който явно е влязъл в историята като първия генерал, награден за „превземане на град по газова тръба“.
Според злите езици, именно за това пълзене „на бръснещ полет“ Герасимов получил медал – геройство, включващо клаустрофобия, диария и чували с боеприпаси. Купянск бил превзет. В доклада. В реалността – не съвсем. Но царят е доволен, а това е единственият ключов показател за ефективност, който има значение.
Този модел не се изчерпва с фронта. Той обхваща и „общественото мнение“. Докато навсякъде по света хората искат по-ниски данъци и по-високи доходи, на Путин му докладват, че населението на „кочината“ гори от желание да воюва още, и то с цената на по-високи данъци, инфлация и лични жертви.
Закрити социологически „изследвания“ му показват, че руснаците очакват войната да продължи между 3 и 7 години. Не като кошмар, а почти като петилетен план. Повече от половината, твърдят докладите, искали война до победа, били готови да плащат повече, да търпят кризи и дори… да воюват.
Само че това „да воюват“ винаги е в първо лице множествено число. Никога лично. Никога децата им. Синовете на Медведеви, Захарови и прочие „ястреби“ не пълзят по тръби, а се пълнят по кабинети и съвети по иновации. „Ние“ ще воюваме, сиреч – вие, твари, ще мрете.
Интересното е, че дори източниците, които обслужват Кремъл, започват да се стряскат. Според други, също закрити, но по-качествени изследвания, все повече руснаци искат край на войната, не искат да влизат в армията и са бесни от растящите цени и данъци. Но такива данни в Кремъл се водят „вражески“. А с враговете се занимава ФСБ.
Затова и съмнението остава: възможно ли е до Путин да е стигнал истински доклад за ядреното оръжие – не с „90+ процента готовност“, а с „не повече от 7“? В държава, в която истината е държавна измяна, това звучи невероятно.
Но както знаем – и Купянск беше „взет“. Пет пъти. Значи всичко е възможно.
По текст на Антиколорадос
