Руската правозащитничка Евгения Чирикова разказва за борбата си да информира света за съдбата на украински патриоти и цивилни жертви на окупираните територии на Украйна. Тя ще бъде гост на 15 януари 2026 г., когато филмът ѝ „Затворниците: Системата на терора“ ще бъде прожектиран в Парижката ратуша.
Началото: Борбата за гората Химки
Всичко започна преди почти 20 години в Химки, малък град близо до Москва. Живеехме там заради гората. С мъжа ми имахме инженерингова консултантска фирма, плащахме данъци и разбирахме как функционира обществената система.
Скоро открихме план за строителство на магистрала Москва-Санкт Петербург точно през гората. Две хиляди хектара общинска собственост трябваше да бъдат отдадени за инфраструктура. Това беше последният такъв голям горски масив северно от Москва – последният бял дроб на града.
Наивни бяхме тогава – мислехме, че властите просто не разбират. Започнахме да печатаме листовки, да организираме петиции, митинги. Създадохме лагер в гората Химки и успяхме да привлечем вниманието на медиите. Разкрихме корупционна схема с участието на френската компания Vinci и предадохме информацията на френската прокуратура.
Изгубихме петгодишната битка за гората Химки – силите бяха твърде неравни. Но придобихме ценен опит. Създадохме медийна платформа за активисти „Активатика“, която даваше глас на хора без журналистически опит и предоставяше правна помощ.
Политическа активност и емиграция
През 2011-2012 г. наблюдавах изборите, където Путин обяви победа, и видях с очите си как гласуването беше фалшифицирано със съдействието на силовите структури. Бях избрана в Координационния съвет на руската опозиция заедно с Борис Немцов и Алексей Навални.
Анексирането на Крим беше лична трагедия за мен. Очаквах руснаците да не го приемат. Вместо това повечето хора яростно празнуваха! „Активатика“ беше обявена за „чуждестранен агент“, защото бяхме сред първите, които заявихме, че анексирането е престъпление.
ФСБ се опита да ми отнеме децата. Агенти от ФСБ, Центъра за борба с екстремизма и социалните служби дойдоха при мен. Опитаха се да накарат съседите ми да подпишат документи, че съм лоша майка. Обществената мобилизация спаси децата ми – разразил се е огромен скандал.
Осъзнавайки проблемите и слабостите си – децата ми – решихме да се преместим в Естония, откъдето продължихме да подкрепяме активистки групи в 19 руски региона.
Евакуация на украинци от окупираните територии
Годината 2022 беше преломна. Почти веднага след началото на пълномащабната война разбрахме, че сме в уникална позиция – имахме връзки както в Русия, така и в Естония и други западни страни. Станахме сред първите, които евакуираха украинци от окупираните територии.
Окупаторите организираха филтрационни лагери и изпратиха хиляди хора там. След филтрацията някои бяха изпратени в затвори, други – на руска територия. Тези хора бяха напълно обезправени – бомбардирани, без документи, без пари, в паника, на територията на агресора.
Започнахме да евакуираме хора от окупираните територии и Русия към безопасни страни. Организирахме цялостна програма – логистична помощ, медицинско обслужване, временно настаняване в Естония, Германия, Полша, дори Армения и Грузия.
Интервюирахме украинските бежанци за филтрационните лагери. Това, което ни разказаха, не само ни притесни – възмути ни. Изпратихме информацията до всички посолства и ООН.
Подкрепа за Украйна и обвинения в тероризъм
В Свободния руски форум с Гари Каспаров решихме да помагаме на украинската армия. Организирахме аукцион в подкрепа на руснаци, които отидоха да се бият за Украйна. Събрахме 50 000 евро.
Незабавно бяха образувани наказателни производства за тероризъм. Гари Каспаров, Иван Тютрин и аз се оказахме в същото дело. Бяхме арестувани задочно. За обикновен човек да стане внезапно терорист е шокиращо.
Но получих „зелена светлина“ от украинците. Успях да стигна до Украйна и да докладвам за престъпленията на руската армия в малки гранични градове – в Чугуев, в Купянск. Бях обвинена в ново престъпление: разпространение на лъжлива информация за руската армия.
Обиколих почти цяла Украйна. Видях невероятен брой гробища с развети знамена. Минах през гробище в Харков – бях напълно смазана: детски играчки на гробовете на млади войници на двадесет години.
Разследване на отвлечените хора
Адвокатът ни ни информира за украински доброволци, затворени на окупираните територии. Бях поразена от жестокостта на условията. Следих съдбата на мъж, който отслабна с 50 кг – просто доброволец, раздаващ вода.
Смъртта на Таня Плачкова силно ме мотивира да проведа сериозно разследване. Тя беше обикновена жена, управляваше малък ресторант с мъжа си в Мелитопол, организираше партита, беше душата на града. По време на окупацията беше доброволка.
Един ден тя и съпругът ѝ бяха отвлечени от силовите структури и се озоваха в концентрационен лагер. Получихме информация: Таня, напълно гола и покрита със синини, беше транспортирана в кома от затвора до болницата. Не се върна в съзнание. Умря в болницата. Мъжът ѝ Олег – търсим го от две години, но не можем да го намерим никъде.
Смъртта на Таня имаше огромно въздействие. Решихме да правим филми, за да привлечем внимание и да разберем какво се случва на окупираните територии.
Филмите „Затворниците“
Свързахме се с Центъра за граждански свободи, най-голямата украинска правозащитна организация. Започнахме дълги интервюта с роднини на украински затворници. Така се появи първият ни филм „Затворниците“ през ноември 2024 г.
Според данните имаше 7000 цивилни затворници, отвлечени от руските сили за безопасност и задържани в руски затвори. Филмът показва съдбата на три семейства – Плачкови, Козлови и историята на Дамян Омелянченко.
Дамян е млад студент, завършил военно училище. Не се е бил – беше отвлечен, защото се идентифицира като украински патриот. Защото не се подчинява, защото не иска да се поклони на мъчителите си, да пее руския химн и да прославя Путин, бе бит толкова зверски, че стана инвалид: мъчен с електричество, всичките му зъби са счупени, има язва на 24 години, отслабнал е 30 кг.
Вторият филм „Затворниците. Системата на терора“ беше представен на Европейския парламент на 1 юли 2025 г. и направи такова впечатление, че на 9 юли евродепутатите приеха резолюция, осъждаща терора.
Във филма Олег Орлов от „Мемориал“ обяснява, че тази практика не е нова – системата на терора беше създадена по време на чеченските войни. Най-страшното е, че руската армия обучава палачи от покорените чеченци. А днес в окупираните територии започват да вербуват украинци за същата мръсна работа!
Мащабът на проблема
В нашия филм се изтъква цифрата от 15 000 цивилни затворници. Но украинските правозащитници казват, че тази цифра е подценена. На руска територия украинци се държат в 180 затвора. Правозащитниците говорят за 30 000 до 40 000 украински цивилни затворници. Никой не знае точния брой.
Получаваме информация, че някои украински цивилни са поробени – принудени са да копаят окопи за руснаците. Почти всички тези украинци после са разстреляни. Не се знае колко са. Това се нарича тероризъм.
Кампания за признаване на терора
Започваме кампания, за да привлечем внимание към тероризма на окупираните територии. За да бъде невъзможно да се сключват споразумения и да се отстъпват окупираните украински територии на агресора.
На 18 декември италианският Сенат проведе публично изслушване по темата за тероризма. Ще бъде прожектиран филмът ни. Ще представя специален доклад и ще поискам структури като Росгвардия, ФСИН и ФСБ, които са пряко участвали в създаването на системата на терора, да бъдат признати за терористични организации.
Ако успеем да покажем, че Русия се държи като хитлеристка Германия, това ще промени много за западните политици. Трябва да им покажем, че сме изправени пред нов Холокост.
Срещата, която Desk Russie организира в Парижката ратуша на 15 януари 2026 г., е изключително важна. Франция е ключова страна в ЕС. Задачата ни е да доведем информацията за руския държавен терор до вниманието на лидерите.
Как да се спре терорът?
Попитахме Олег Орлов как да сложим край на тази практика. Напълно съм съгласна с отговора му. Има само един начин да се прекрати терорът – да се освободят окупираните територии от окупаторите. Това се нарича деокупация. И за това е необходима украинска военна победа.
Признаването на организации като ФСИН, ФСБ и Росгвардия за терористични, както и признаването на самия факт на тероризма, ще позволи на западните политици да разберат защо е необходимо да се деокупират тези територии.
В момента няма процедура за размяна на цивилни. Освобождаването им изисква специални усилия: дипломатически усилия, усилия от страна на правозащитните организации, включително големи организации като ООН, Червения кръст и др.
Всяка дискусия с Русия трябва да започне със съдбата на цивилните заложници – нито с мирно споразумение, нито с редки метали или инфраструктурни проекти. Всичко трябва да започне с хората. Кампанията „Хората на първо място“, стартирана от Украинския център за граждански свободи, трябва да бъде подкрепена по всякакъв възможен начин.
Публикуваме интервюто със съкращения. Оригиналът може да намерите в Desk Russie.
