Докато светът следи всяко ново изявление на Доналд Тръмп в социалните мрежи с нескривано объркване, на терен се случва нещо съвсем различно. Анализаторът Василий Говорухин предлага прочит на ситуацията около Иран, който трудно може да бъде отхвърлен като конспиративна фантазия — просто защото пъзелът се наглася прекалено добре.
Кога рикошета се превръща в капан?
Иран обяви блокада на Ормузкия проток и по този начин изстреля единствения си голям коз в опит да покаже мускули. Резултатът? Провокира морска блокада срещу себе си. Само че тази морска блокада покрива едва 30% от иранската граница — факт, който на пръв поглед изглежда като половинчата мярка. Остават сухопътните коридори. Но именно тук картината става интересна.
Ако се разходим по картата по посока на часовниковата стрелка около Иран, се оказва, че всеки потенциален коридор за доставки е или запушен или поставен под удобен американски контрол — и то не от вчера, а с месеци предварителна подготовка.
Кой може да помогне на Техеран — и защо няма да го направи?
Ирак — там американско военно присъствие работи тихо и ефективно.
Турция — Анкара има собствени главоболия под формата на внезапно активизирали се иракски кюрди. Съвпадение? Едва ли. Ердоган получи ясен сигнал: не се бъркай!
Азербайджан — исторически противник на Иран и съюзник на Израел и САЩ — няма никакво намерение да помага на Техеран.
Армения, която традиционно служеше като единствения ирански коридор към Европа, преживява тихо преориентиране. Споразумение между Ереван и Баку, спонсорирано от Вашингтон, нефтопроводи, газопроводи и търговски маршрути, заобикалящи Иран и Армения вече гледа в друга посока.
Туркменистан — там от януари-февруари се наблюдава необяснима активност на американски военно-транспортни самолети C-130, а по някои данни — и елитни части. Смисълът? Не непременно наземна операция, а просто: ако Китай реши да достави оружие на Иран оттам, ще срещне неприятна изненада.
Афганистан и Пакистан затварят кръга. Талибите получават намек за вдигане на санкции в замяна на неутралитет. Пакистан — крайно бедна и задлъжняла страна — получи финансов ултиматум от ОАЕ, да си изплати кредита без повече отсрочки и ново спасително вливане от Саудитска Арабия и Катар, след което неочаквано се озова домакин на американско-иранските преговори. Присъствието на саудитския финансов министър в Исламабад озадачи мнозина. Сега вече не би трябвало. Саудитска Арабия се очаква да рефинансира пакистанският дълг към ОАЕ и съответно да го принуди да се държи вменяемо.
Русия разполага с технически достъп до Иран чрез Каспийско море, но Украйна успя за броени дни да унищожи 40–50% от руската нефтена инфраструктура. Москва вече не е в позиция да предлага щедри жестове на съюзниците си — тя самата се нуждае от снети санкции, за да плаши Тръмп с тях.
Пролитат ли туитовете на Тръмп над картата, или под нея?
Говорухин е категоричен: всичко, което Тръмп публикува в социалните мрежи, е бял шум — целенасочено създаване на впечатление за хаос. Реалният Тръмп се вижда не в изявленията, а в действията: Венецуела, Куба, Панама, Нигерия, Кавказ, Централна Азия и накрая Иран — всичко това са звена от една верига.
Крайната цел не е разрушен Иран. Разрушен Иран не е полезен на никого. Целта е Иран, преориентиран към западния лагер, откъснат от китайската орбита — и тогава огромният нефтен ресурс преминава под различна орбита на влияние, а силите в региона се пренасочват към Тихоокеанския театър за срещата с наистина главния опонент — Пекин.
Режимът в Техеран е сериозно отслабен: банковата система е разстроена, заводи са затворили, зарплатите на силовите структури няма как и с какво да се изплащат. Дори привърженици на режима излязоха след примирието разгневени, че Иран „предал Хизбула“. Терористичната организация, изградена, финансирана и въоръжавана десетилетия, вече изглежда като отписана.
Дали ще последва смяна на режима? Говорухин избягва пророчества. Но посоката е ясна: железният обръч се стяга бавно и сигурно и то не от вчера. С подчиняването на Иран, съответно Китай ще бъде стиснат силно и здраво за гушата.
