На Международния правен форум в Санкт Петербург Антон Кобяков, помощник на руския президент, направи изненадващо изявление, според което разпадането на Съветския съюз е било процедурно погрешно. Това предполага, че СССР все още съществува като правна единица, а конфликтът в Украйна е вътрешен въпрос между бивши съветски републики. Тази теза беше подкрепена и от бившия премиер Сергей Степашин, което предизвика дискусии за легитимността на разпадането на СССР.
Исторически контекст: Защо СССР се разпадна?
В края на 80-те години на 20-и век Съветският съюз беше изправен пред дълбока икономическа и политическа криза. Плановата социалистическа икономика се провали, магазините бяха празни, а опашките за основни хранителни продукти в Москва и Ленинград достигаха часове. В по-малките градове ситуацията беше още по-тежка, като правителството въведе купони за храна за първи път след Втората световна война.
Политическата криза допълнително усложни ситуацията. Реформите на Михаил Горбачов, насочени към облекчаване на диктатурата на комунистическата партия, доведоха до появата на няколко центъра на власт с различни цели. Централното ръководство, оглавявано от Горбачов, искаше реформиран съюз, докато републиките, особено балтийските държави, настояваха за независимост. Други, като Украйна и Беларус, бяха готови да останат в съюза при условие на по-голяма автономия. Русия, водена от Борис Елцин, изигра ключова роля в разпадането на СССР.
Елцин срещу Горбачов
Конфликтът между Горбачов и Елцин не беше само личен, но и идеологически. Елцин настояваше за радикални икономически реформи, критикувайки Горбачов за липсата на решителност. През 1989 г. СССР проведе първите си избори с възможност за избор между няколко кандидата. Елцин спечели убедително в Москва с 91% от гласовете, докато Горбачов не участва в изборите, заемайки поста си чрез партийни квоти.
През 1990 г. Елцин беше избран за председател на Върховния съвет на Русия, а на 12 юни същата година Руският конгрес на народните депутати прие Декларация за суверенитет. Този документ обяви приоритета на руските закони над съветските и даде на Русия правото да управлява самостоятелно своите ресурси и социални аспекти. Това беше първата стъпка към независимостта на Русия, която подкопа основите на СССР.
Законността на разпадането: Има ли значение?
Дискусиите за законността на разпадането на СССР са до голяма степен безсмислени от съвременна гледна точка. Подобно на обсъждането на легитимността на Декларацията за независимост на САЩ или падането на Римската империя, тези въпроси имат повече историческа, отколкото практическа стойност. Решаващият фактор е общественият консенсус за правото на дадено правителство да управлява. Днес Русия е международно призната държава, а нейните документи и договори са валидни.
Твърденията на Кобяков и други, че СССР все още съществува, често се свързват с носталгия по съветската епоха или с политически маневри. Въпреки това, ако приемем, че разпадането на СССР е било незаконно, това би означавало, че Горбачов е последният легитимен лидер, а Путин заема поста си неправомерно. Тази логика обаче не издържа на практически анализ.
Разпадането на СССР беше резултат от дълбоки икономически и политически кризи, както и от волята на народите, които избраха нов път чрез избори и декларации за независимост. Докато някои в Русия все още оспорват законността на този процес, реалността е, че съвременна Русия е независима държава, призната от международната общност. Историческите дебати за СССР могат да бъдат интересни, но те не променят факта, че хората през 90-те години избраха промяната, дори с цената на разпадането на Съветския съюз.
По текст на Максим Кац – руски опозиционен политик и общественик
