Сравнението на настоящата война с действията на Източния фронт през Втората световна война може да изглежда странно. Наистина, епохите, мащабът и почти всичко друго са несравними. Но има причина защо хората го правят. Има причина защо провоенните тролове в социалните мрежи звучат толкова унило. Има причина защо Путин, който цялото време беше възхитен от своя кървав проект, изведнъж реши да мълчи по политически теми. Да напомним, празничният сезон приключи отдавна.
През последните няколко дни руснаците се сблъскаха с все по-лоши новини – от иззетите петролни танкери до прекъсването на електрозахранването в Белгород. Днес ще разгледаме тази причина подробно.
Всичко има краен срок
Дори когато няма зададен краен срок, имаме приблизителна представа за очакваната продължителност на даден процес. Винаги идва момент, когато дори хората, които не знаят нищо за строителство, започват да усещат, че близкият строителен обект е замрял. Ако паузата трае година или две и няма прогрес, шансовете са, че той никога няма да заработи отново.
Няма точна дата, когато „временно затворен“ магазин или кафене става окончателно затворен. Но в определен момент всички осъзнават, че всичко е свършило. Или да речем, че купувате поредния годишен абонамент за фитнес зала. В определен момент спирате да се лъжете с мисли като „Днес беше натоварен ден, но утре сигурно ще отида на фитнес“. В крайна сметка идва обезсърчаващото осъзнаване, че няма да постигнете желаните коремни мускули тази година. Просто си давате сметка, че сте изхабили всички тези пари.
Въпреки че няма точен краен срок за това осъзнаване, знаем че такъв има. Същото важи и за тази война.
Усещане за задънена улица
Вярно е, че няма крайни срокове. Но интуицията на всички ни подсказва, че войната не може да продължава вечно. Когато днешните новородени остареят, тя няма да бъде все още на дневен ред. Тя ще приключи. И в определен момент същата интуиция ни подсказва, че войната е блокирана и няма начин радикално да се подобри това положение.
Съдейки по настроенията на Z-поддръжниците, фактът че настоящата война надмина по продължителност действията на Източния фронт през Втората световна война стана именно този момент. Врязан в паметта ни, Източният фронт беше цяла епоха, която продължи от ранните часове на 22 юни 1941 г. до официалната капитулация на Германия на 9 май 1945 г. Военните действия се простираха от Брест до Москва и след това обратно от Москва до Берлин. Събитията, които отнемат около шест месеца за изучаване в училище, събитията, на които са посветени безброй филми и книги, продължиха общо 1418 дни.
С изминалото толкова време, разговорът все още се върти около същата група градове в Донбас, както беше преди година, преди две години и преди четири години – това мирише на провал. Наистина, не са постигнали значителен напредък през времетраенето на действията на Източния фронт. През 2025 г. „успешното настъпление“ имаше за цел да разруши украинската държава, тъй като тя беше загубила най-големия си съюзник. Но в крайна сметка само отхапаха жалки 0,7% от украинската територия.
Следователно е неразумно да мислят, че бъдещите им „печалби“ могат да бъдат много по-съществени. Обикновената екстраполация показва, че при настоящия темп на офанзивата ще достигнат предградията на Киев едва през 2060-те години. В този момент от бъдещето Володимир Зеленски може все още да е жив, но Владимир Путин със сигурност няма да е.
Ако има момент, в който руснаците трябва публично да признаят, че са се провалили, то това е сега. Защото да кажат, че може най-накрая да превземат Купянск или дори Славянск и Краматорск до края на 2026 г., средата на 2027 г. или началото на 2028 г. не звучи като план.
В атмосферата се усеща задънена улица
Изглежда събитията от началото на 2026 г. универсално предизвикаха въпроса: Какъв е следващият ход? Факта че на американските войски на Тръмп им отне по-малко от три часа, за да хванат Мадуро в блицоперация, се оказа пореден повод за размисъл.
Z-поддържащите Telegram канали почти единодушно се съгласяват, че Украйна до голяма степен се е адаптирала към руските настъпателни модели. Ще има повече жертви срещу по-малки придобивки. Артилерията се намира далеч от фронтовата линия. Те чакат руските войски да превземат следващата укрепена позиция, за да я обстрелват с огнева мощ. Но и украинските операторори на дронове чакат руснаците да се приближат.
Ако Z-анализът е верен, тактиката на Украйна се е развила. Те вече не са готови на всяка цена да забавят руското настъпление, осуетявайки поредното придобиване на 500 метра. Целта им е да направят това настъпление възможно най-скъпо. Ако нашата интерпретация е вярна, тя е в духа на: „Добре, ще превземете този горист участък с широчина един пиксел, но това ще се окаже вашето последно убежище.“
Не сме самопровъзгласени военни експерти. Не можем да се обзаложим за точността на това описание на настоящата динамика на бойното поле. Но всички, които обилно пишат за войната в момента, включително Z-поддържащите блогъри, които са във вихъра на действието, отразяват същия наратив.
Една налична опция е допълнително да се надгради военното усилие чрез масова мобилизация и милитаризация на икономиката – стратегии, които отдавна са отхвърлени като политически неприложими. Другият път е да се откажат. Наличните в момента активи и ресурси не са достатъчни, за да се пречупи статуквото.
От началото на 2026 г. Владимир Путин все още не е направил нито едно политическо изявление, освен мимолетна поява на Коледа на 7 януари. Той още не е възобновил хвалбите си за сензационните придобивки на бойното поле. Това ни кара да мислим, че дори на високопоставените е хрумнало, че са стигнали до задънена улица.
Путин изчезна
Богатият опит от последните 25+ години ни е научил, че в периоди на кризи Владимир Путин спира да говори за проблемите. Вместо това се скрива в дупката си и чака правилния момент или благоприятен обрат на събитията. Дългото му управление го е научило, че проблемите не трябва да се решават. Може просто да ги изчака.
Независимо дали става въпрос за икономически спад или политическа криза, ако не прави нищо, нещата в крайна сметка ще се оправят. Същото важи и за войната.
През 2015 г. стана очевидно, че превземането на Източна Украйна чрез атака на въоръжени банди не е опция. Някога амбициозният проект Новорусия се ограничи до само два криминални анклава без обещание за по-светло бъдеще. Политическите елити в Източна Украйна, на които бяха заложили, прекратиха сепаратизма си веднага щом усетиха какво предстои.
След като стана ясно, че „Руската пролет“ не беше нещо забележително, просто се отказаха от нея и продължиха напред. „Борещите се за свобода откъснати републики“ вече не се споменаваха от медиите. Речникът на Путин беше почистен от думата „Новорусия“, за която той беше дрънкал. Шампионите на „Pax Russica“, които не бяха достатъчно мъдри да млъкнат и да изчезнат, тези които не успяха да осъзнаят, че откъснатите републики вече не са на мода, бяха заглушени. Най-късметлийте от тях бяха хванати по обвинения в екстремизъм и изпратени зад решетките. Нещастниците бяха неутрализирани.
Войната в Украйна към началото на 2026 г. е удивително подобна на войната в Донбас към 2015 г. Не предвид мащаба, а бъдещите перспективи. Тогава беше очевидно, че нещата няма да се подобрят. Същото важи и днес.
Сега всичко е по-различно
Проблемът с тази война е, че никой освен Путин не я иска. Всички имат много работа. Кремълските пропагандисти търсят начини да оцелеят на всеобщите избори след рекордно ниските рейтинги на одобрение на „Единна Русия“. Губернаторите се борят да свържат двата края на регионалните бюджети. Икономическите власти и големият бизнес оцеляват, навигирайки оскъдните ресурси, които имат.
По-дълго и по-успешно военно усилие не е част от плана. Ако системата не се подтиква постоянно да продължи военното усилие, тя ще започне да се свива. Ако губернаторът знае, че няма да бъде наказан заради неизпълнение на армейските договорни цели, ще намери множество начини да инвестира три милиона рубли.
За разлика от Москва, средният руски регион няма фискална магическа пръчка, която да му позволи да раздава милиарди рубли, без да останат без средства. Среден руски регион не може да си позволи постоянно да прави нови настилки по улиците, да модернизира метрото всяка година сякаш е нов iPhone, да строи най-съвременни клиники и училища, да организира мащабни събития и празненства и да се украсява с красиви коледни декорации. Освен това със сигурност не може да си позволи да изпраща хиляди нови войници на война, да плаща обезщетения на ранените и да осигурява премии на семействата на убитите войници.
Средният руски регион няма допълнителни пари за разхищаване. Ако властите платят на някого три милиона рубли, някой друг проект се лишава от това финансиране. Няма да ремонтират пътищата и другата инфраструктура. Няма да поддържат училищата и болниците. Регионалните помощи ще бъдат съкратени или премахнати.
Средният руски губернатор едва свързва двата края. Закъснелите или дори отменени плащания и катастрофално нарастващият регионален дълг показват, че набирането на нова жива сила има тежка цена за регионите и едва може да си го позволи. Веднага щом губернаторите осъзнаят, че най-големият шеф губи интерес към войната си и че никой няма да ги разкъса заради провалена кампания за набиране на войници, целият наемен труд ще бъде прекратен. Следователно няма да има приток на нова жива сила.
Войната е негов собствен проект
За Путин проблемът е, че дори настоящата динамика на бойното поле – тези месечни придобивки на разстояние на изстрел от прашка или никакви придобивки въобще – изискват изчерпателна употреба на правителствени ресурси. Това е това, което отличава настоящото положение от войната в Донбас през 2015 г.
Губернаторите трябва да набират повече хора. Финансовите и икономическите власти трябва да съставят федерален бюджет. Въпреки спад в рейтингите на одобрение, пропагандата трябва да продължи с трудната битка, подкрепяйки тази непопулярна война. В опит просто да зациментира настоящата динамика на бойното поле, всички части на системата трябва да правят това, което всички мразят да правят и което основателно считат за вредно и безполезно.
Именно тази ситуация ще попречи на Путин да се скрие в дупката си, както би искал. Ако не подтиква системата, всяко зъбно колело ще се занимава със собствените си дела. Някой ще поправя тръбите в своя регион. Други ще са заети със съкращаване на разходите. Междувременно врагът няма да им даде почивка.
Украйна защитава земята си и отблъсква въоръжена агресия. Ако Русия изпита рязък спад в набирането на войници, доставките на оборудване и възможностите за финансиране, фронтът скоро ще се срине, както стана през 2022 г.
Времето винаги е било най-добрият съюзник на Путин. Винаги можеше да избере да изчака кризата. Но преди тази война той никога не се беше ангажирал с толкова мащабен и скъп проект. Никога не се е ангажирал с нещо, което би изисквало множество хора и тонове пари да бъдат изхабени дори в режим на чакане.
Ако не продължи да пилее всичко това и да принуждава системата да продължи военното усилие, и войната, и правителството ще фалират. Досега 2026 г. беше ужасна година за Путин. Един от съюзниците му е в полицейски арест. Друг е на минути от пълномащабна гражданска война. Тръмп, Украйна и Европа атакуват сенчестият флот. Войната е блокирана. Белгородският регион няма отопление и електричество.
Всичко е лошо. Няма с какво да се похвалиш. Но този път Путин няма да може да премине в обичайния нископрофилен режим и да се откъсне от тези беди. Войната няма да се спечели сама. Бюджетът няма да се поправи сам. Обстрелът няма да спре. Нищо няма да се оправи от само себе си.
Войната е негов собствен проект. Без извънредното упорство на нейния инициатор тя няма да бъде спечелена. Още по-лошо, тя дори не може да бъде спряна на пауза. Поражението, от друга страна, ще бъде възможност.
По текст на Максим Кац – руски опозиционен политик и общественик в изгнание.
