Когато диктатори и емири решат да правят „среща за мир“, резултатът е по-скоро комедия, отколкото дипломация. В понеделник Катар ще бъде домакин на среща на арабски и мюсюлмански лидери, които гръмко ще осъждат израелския удар срещу главтарите на терористите от Хамас в Доха. Или казано по-просто – групов терапевтичен сеанс за онези, които финансират същите терористи.
Официалната версия гласи, че срещата отразява „широка арабска и ислямска солидарност“ с Катар срещу „страхливата израелска агресия“. Преведено на разбираем език: ще се съберат всички, за да лаят, вият и тропат по масата, докато камерите снимат.
Кои ще присъстват на цирка?
Сред „звездите“ на събитието са иранският президент Масуд Пезешкиян, иракският премиер Мохамед Шиа ал-Судани, а вероятно и мюсюлманският брат Реджеп Тайип Ердоган. Ако някой е очаквал да види пазители на демокрацията – да, ще ги има… но в ролята на охрана на хотела.
Хамас, Катар и голямото „възмущение“
Израелските удари в Доха ликвидираха петима терористи от Хамас и един катарски охранител. Реакцията? Диктаторите изведнъж си спомниха за „суверенитет“ и „дипломация“. Сякаш за Сирия, Йемен или вътрешните им затвори никога не е ставало дума.
Катар, който едновременно приютява най-голямата американска база в региона и финансира ислямистки, джихадистки организации, се изкарва „жертва на тероризма“. Това е все едно арктическа мечка да се оплаче, че някой я е изплашил с лед.
Големите „червени линии“
Анализаторите твърдят, че срещата ще изпрати „ясен сигнал“ до Израел. Проблемът е, че от тези лидери вече никой не взема сигнали – дори собствените им граждани, които предпочитат да сменят канала.
Истината е проста: ислямистките диктатори събират конгреси, за да защитават терористи. Само дето накрая от „твърдата им позиция“ остава единствено колективната снимка – с костюми, усмивки и тежък аромат на лицемерие.
