След израелската атака в Доха, при която бяха ударени лидери на „Хамас“, Катар излезе с поредната демонстрация на обидена невинност. „Министър-председателят“ на емирството, Мохамед бин Абдулрахман бин Джасим ал-Тани, заявил пред Белия дом, че Доха възприема удара като „акт на предателство“ от страна на Съединените щати, съобщи Axios.
Катар обмислял „дълбока преоценка“ на своето партньорство със САЩ и дори намекнал, че може да си потърси „други партньори“. С други думи – когато истината за ролята на Доха в укриването и финансирането на терористи почука на вратата, емирството не се чуди много и веднага започва да шантажира Вашингтон.
Тук трябва да припомним един „малък“ факт, който световната дипломация често предпочита да премълчава: Катар е най-големият спонсор на ислямизъм и джихадизъм в глобален мащаб. От „Хамас“ и „Мюсюлмански братя“ до различни регионални банди с Корана в едната ръка и автомат в другата – катарските долари текат щедро. А освен в джихадистки каси, тези пари често намират път и към западни медии, университети и политици, които с охота папагалстват катарската версия на реалността. Казано направо – Доха купува тишината и съучастието на „свободния свят“.
Иронията стига до там, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е бил принуден да звъни на Бенямин Нетаняху с молба да не удря повторно катарска територия, определяйки атаката като „неприемлива“. Но в същото време самият Тръмп призна, че е предупредил Катар за удара, макар и твърде късно, за да бъде спрян. Израелският премиер пък отговори ясно: който укрива терористи – ще си носи последствията.
И така, пред нас стои един парадокс: малко, но безкрайно богато емирство, което години наред разпалва пожара на радикалния ислямизъм, сега се оплаква от „предателство“. Истината е, че Катар не е жертва, а главен архитект на хаоса. Въпросът е не дали Израел ще удари отново, а докога Западът ще продължава да търпи катарската игра на двойни стандарти, корупция и джихадистки чекове.