Обявяването на поредна среща между Владимир Путин и Доналд Тръмп предизвиква смесени чувства – от любопитство до лека неловкост. Тези срещи сякаш следват един и същ повтарящ се модел, който рядко води до нещо ново. Въпреки надеждите, които винаги съпътстват подобни събития, трудно е да очакваме реални резултати, дори в минимален мащаб. Единственият въпрос, който си струва да зададем, е дали нещо се е променило след последната среща в Аляска преди два месеца. Има ли основания за оптимизъм?
Срещите между Путин и Тръмп не са новост. От февруари насам те следват своеобразен ритъм – на всеки два месеца се появява нов кръг от преговори или поне обещания за такива. Започна през февруари с идеята за „бърз мирен договор“, продължи през май, август и сега, през октомври. Тази периодичност изглежда почти като подигравка от страна на Путин, който поддържа надеждите на Тръмп за „миротворец номер едно“, докато в същото време не показва реално желание за прекратяване на конфликта.
По време на срещата в Анкъридж, Путин дори разказвал на Тръмп за средновековните руски князе – факт, който първоначално звучеше като шега, но по-късно бе потвърден. Това показва двойствената природа на подхода на Путин: от една страна, той поддържа илюзията за мирни преговори, а от друга – използва всяка възможност да манипулира и да се забавлява за сметка на Тръмп.
Какво се е променило от август насам?
От август до октомври позициите на двете страни не са се променили значително, но има няколко ключови разлики, които заслужават внимание.
Позицията на Путин
Путин продължава да залага на продължителна война. Новият тригодишен федерален бюджет на Русия ясно показва намеренията му – разходите за отбрана остават непроменени, без планове за намаляване в дългосрочен план. Това е ясен сигнал, че той не се стреми към мир, а по-скоро към удължаване на конфликта.
Финансовото положение на Русия обаче се влошава. Планираният бюджетен дефицит от 1,1 трилиона рубли скочи до 5,7 трилиона рубли в края на септември – петкратно увеличение, което не може да бъде обяснено с външни фактори като пандемия или спад в цените на петрола. Руската икономика е изправена пред сериозни проблеми: дълговете нарастват, приходите намаляват, а потреблението се свива. Региони като Татарстан, които досега осигуряваха значителна част от военния персонал, намалиха драстично еднократните плащания за новобранци – от 2-3 милиона рубли на едва 400-500 хиляди. Това показва, че регионалните бюджети са под сериозен натиск.
Въпреки тези проблеми, Путин продължава да отрича мащаба на кризата. Той прибягва до „whataboutism“, сравнявайки финансовите си трудности с тези на други държави, и отказва да признае, че бюджетният дефицит е излязъл извън контрол.
Позицията на Тръмп
От страна на Тръмп виждаме известна промяна в подхода. След неуспеха на срещата в Аляска, той изглежда е осъзнал, че заплахите за спиране на военната помощ за Украйна не водят до мир. Напротив, той започна да говори за предоставяне на ракети „Томахоук“ на Украйна – нещо, което отбелязва промяна в риториката му. Въпреки това, тези ракети едва ли ще променят хода на войната, тъй като руските военни обекти продължават да бъдат атакувани и без тях.
Тръмп вчера се срещна и с украинския президент Володимир Зеленски, но публичните позиции на двете страни остават неясни. Тръмп изглежда все още вярва, че Путин иска да сложи край на войната, но това предположение изглежда неоснователно. Подготовката за новата среща, която се очаква да се проведе в Унгария, е по-внимателна в сравнение с тази в Аляска. Планира се предварителна среща с участието на държавния секретар Марко Рубио и вероятно Сергей Лавров от руска страна, за да се осигурят някакви гаранции за резултати.
Перспективите за успех на срещата в Унгария остават неясни. Дори самото провеждане на срещата е под въпрос, тъй като няма конкретна дата, а само ориентировъчен срок от две седмици. Логистиката също е предизвикателство – Унгария, макар и лоялна към Путин, е в сърцето на Европа, и полетът му ще изисква специални разрешения за прелитане над други държави. Това ще бъде политически деликатно решение за няколко европейски правителства.
Основният въпрос е какво е казал Путин на Тръмп по време на двучасовия им телефонен разговор, за да го убеди, че този път няма да бъде подведен. Засега няма достатъчно информация, за да се каже дали ситуацията през октомври е различна от тази през август. Путин явно се наслаждава на процеса на протакане и на възможността да пътува до сърцето на Европа, използвайки поканата на Тръмп. За него това е по-скоро забавление, отколкото сериозен опит за постигане на мир.
Срещите между Путин и Тръмп продължават да бъдат повече спектакъл, отколкото реална дипломация. Докато Путин изглежда се забавлява, поддържайки илюзията за мирни преговори, неговите действия и бюджетът на Русия говорят за намерение за продължителна война. Тръмп, от своя страна, изглежда осъзнава, че подходът му досега не е дал резултати, но дали ще успее да промени динамиката, остава под въпрос. Засега няма основания за голям оптимизъм – най-доброто, което можем да очакваме, е ситуацията да не се влоши.
