В най-новата си порция словоблудства, Дмитрий Медведев – бивш президент, настоящ ястреб и почетен дегустатор на дезинформация – отново доказа, че между него и здравия разум има поне толкова дистанция, колкото между бутилка водка и трезвеността.
В публикация в Telegram, където руските официални лица все по-често споделят вътрешните си мисли (може би защото психиатрите вече отказват да ги слушат), Медведев заяви, че целта на преговорите с Украйна не е някакъв „компромисен мир“, а „бърза победа и пълно унищожение на неонацисткия режим“. Терминологията е позната – когато Кремъл няма аргументи, изважда речника на Сталин и започва да лепи етикети, докато реалността протестира задушено отдолу.
Преговорите в Истанбул, за които става дума, не продължили повече от час – което е приблизително времето, за което можеш да си поръчаш кебапчета и да не получиш нищо в повечето турски ресторанти, ако си украински делегат. Русия е изложила поредица от искания, които звучат така, сякаш са извадени от дневника на империя в криза: още територии, военен неутралитет, орязана армия, нови избори. На практика – рецепта за капитулация, облечена в костюм на „предложение“.
Реалният резултат от срещата? Споразумение за размяна на военнопленници и телата на 12 000 загинали. Мрачен факт, който подсказва, че войната е далеч от своя край, дори когато преговорите започват да се водят. Цинизмът на тази размяна е толкова тежък, че дори Медведев трябва да е почувствал нужда да добави драматизъм – „възмездието е неизбежно“, заяви той с театрална заплаха.
И разбира се, не мина без обичайната доза милитаристичен хиперболизъм: „Всичко, което трябва да бъде взривено, ще бъде взривено. Всеки, който трябва да бъде елиминиран, ще бъде.“ Това изказване може спокойно да влезе в рубриката „Цитати на хора, които не бива да имат достъп до червения бутон (или до микрофон)“.
С други думи – Русия, в лицето на Медведев, не преговаря. Тя диктува. Или поне се опитва. Проблемът е, че светът вече не е декор от 1945-та. А Украйна – далеч не е в позиция на марионетка.
Колкото до Медведев – той все повече напомня не на лидер, а на човек, който е прекарал прекалено дълго време в компанията на собствения си гняв и на литър чист етилов патриотизъм.
Вместо мир – монолог. Вместо разум – реторика. И вместо дипломат – Медведев. Русия търси „бърза победа“, но засега единственото, което печели, е още време в задънената улица на самозаблудата. А Путин не се появява публично вече четвърти ден….
