Ако има нещо по-страшно от ядрена глава в съвременния свят, то това е медийният истеричен синдром, маскиран като „анализ“. Последните дни четях какво се пише за войната в Украйна по западни и руски издания, и стигнах до нещо като диагноза: явно сме пропуснали нов вирус. Не причинява хрема, не диария – а чисто и просто чупи психиката. Тихо, настойчиво, но безпогрешно. Казваш си, че четеш сериозни медии, а попадаш в логически мрак, където лампата е монтирана, но светлина няма.
Невъзможната сделка с диктатурата
В основата на този вирус стои илюзията за „мир чрез преговори“. Ежедневно се появяват заглавия тип „Путин не желае преговори“, като че ли това е изненадваща новина. Войната беше започната именно защото Кремъл не искаше преговори. Мирът не е нещо, за което можеш да се договориш с диктатор, освен ако не си готов да преговаряш и с ураган да не руши покрива ти. Абсурдът е очевиден – но някои продължават да държат отвертка срещу наводнение и вярват, че с нея могат да изгребат водата. И после се чудим кой е идиотът в стаята.
Тук се появява и главният разпространител на менталната зараза – Доналд Тръмп. Самопровъзгласил се за гениален преговарящ, той настоява, че може да „договори мир“ между Украйна и Русия. Това от устата на човек, който едновременно отрича реалността, държи демокрацията в задушаваща прегръдка и очевидно се възхищава на силните ръце на автократи. Ако си готов да преговаряш за независимостта на Украйна с човек, който се заиграва с целостта на Канада или Дания, значи си не просто политически наивник – а опасен.
Днес Тръмп вече не се преструва. Той не просто се противопоставя на украинската съпротива – той деконструира американската демокрация отвътре. Самоназоваване като „най-добрия президент“, „гениален лидер“ и други напудрени хвалебствия, биха накарали дори Ким Чен-ун да се изчерви от срам. А поведението му е като на ученик, който се е влюбил в Путиновия учебник по автокрация. Не че има нещо оригинално в това – просто вече не го крие.
Легион от полезни идиоти
Но най-странното е, че въпреки всичко това, има хора, които сериозно обсъждат как Тръмп „може би ще помогне“, как „има план“ и други мантри, достойни за спиритически сеанс, а не за геополитически анализ. Това не е просто информационна мъгла – това е клозет, който някой е решил, че свети като фонтан в Дубай. Какво да се прави – всеки си намира магията, която заслужава.
В цялата тази геополитическа пародия остава едно прагматично усилие – да се спре Тръмп да не падне в прегръдките на Кремъл. Звучи като шега, но не е. Путин има дарителски опит – купил е Орбан, Фицо, Шрьодер, и някои други европейски реликви. Ако Конгресът на САЩ намери морален гръбнак и наложи санкции – това ще е лотарийна печалба. Но нека не се залъгваме – не играем с благородници, а с играчи, които биха си заложили съвестта срещу самолетен билет за Москва.
Истината не боли, освен ако не си гласувал за нея
Ако все още вярвате, че Тръмп „ще се поправи“ или „има таен план за Украйна“, може би не сте заразени – а просто сте се родили така. За останалите – не се отчайвайте. Истината е проста: той никога не е обещавал това, което искате да чуете. Вие просто чухте това, което ви се искаше да повярвате.
По текст на Антиколорадос
